The Caller

C H A P T E R // 2

Лейдън.

Където по равния асфалт се движи красивият и грациозен пикап. Където из извисените на високо дървета,  ниските растения и дървените електрически стълбове, подухва нежен, топъл вятър и мирис на естествена природа.

Фактори, които правят пътуването ми с Жизел, малко по-поносимо.

Пикапа изтърка гуми в мръсния път и спря пред една къщичка. Излязох от колата с намусена физиономия. Затворих вратата, направих няколко стъпки напред и никак не останах удовлетворен от това, което видях. Къщите посред пустошта, посред природата, би трябвало да бъдат красиви и изящни, придавайки си вид, че в тях живее принцеса. Но тази къща определено няма такъв вид. Ужасна е! Олющена боя.

– Това е най - ужасната къща, която съм виждал през целия си живот!

– Стига! – Жизел ми подаде сака ми и заключи пикапа си. Застана до мен и повдигна главата си нагоре, за да разгледа тази съборетина – Дай ѝ шанс. Тези дни ще трябва да я почистя, после ще дойдат хора да я ремонтират. Когато стане годна, парализиран мъж ще прекара остатъка от живота си тук. – обясни с тъжни нотки в гласа си.

–  Все тая! –  отвърнах небрежно – Стигат ми моите проблеми, не ме интерусуват чуждите. Ще влизаме ли?

–  Да, хайде.

Последвах я до вратата и очите ми се разходиха по двата прозорца, от двете страни на вратата. Стъклата бяха изцапани и почти не се забелязваше какво има отдвъд тях.

Вратата се отвори широко навътре. Жизел прекрачи прага, махна сребърния ключ от ключалката и го стисна в ръката си. Направих няколко крачки и пред мен се разви, на пръв поглед, приятен хол. Стар кръгъл килим краси пода под него. В едната част са разположени стар диван, целия обвит в прах, също и двете канапета от двете му страни. Пердетата на големия прозорец, който се намира в центъра на стената, са мръсни, както и самият той. Жизел включи осветлението и обстановката стана по - добра. Къщите трябват да излъчват топлина, уединение и любов. Тук усещам само студенина.

–  Не е толкова зле, наистина. –  опита се да ме увери –  Преди време, тази къща беше мой дом, но като си тръгнах, се е занамарила. Ела, ще ти покажа стаята ти.

Обърнах се и започнах да изкачвам стълбите, които изпускаха дразнещ звук при най-малката тежест. Издишах изнервено и разтрих ръце една в друга. Жизел се спря пред бяла и остаряла врата. Отвори я и я бутна навътре широко. Мириса не е особено добър. Стаята става за няколко нощти.