Котешки писъци

ВЪВЕДЕНИЕ

Анабел все още не можеше да повярва как останалите от групичката й бяха убедили родителите си да преспят у тях. Всички в града се страхуваха от имението, а и историите за призраци, които непрекъснато някой разказваше, не помагаха особено. Да се върнем обаче на Анабел. Тя не вярваше в тези приказки и всъщност намираше къщата за доста скучна и старомодна. Въпреки това нямаше избор, тъй като родителите й настояха да се преместят там и тя нищо не можеше да каже по въпроса.

Когато не беше на училище, обикаляше коридорите и разглеждаше стаите, а те не бяха малко. Всеки път, отваряйки нова врата, се надяваше да попадне на нещо интригуващо, което да освежи малко деня й. Уви, това никога не се случваше и Анабел се опитваше да си наложи да спре да се разочарова. Гледката във всяка стая беше една и съща - старомодни тапети, покрити с плесен, стар и изпокъсан килим в кафяво или сиво. Мебелите бяха потънали в прах, като повечето от тях дори не ставаха за използване.

Забравих да спомена, че къщата всъщност беше на три етажа, ако не броим мазето, където Анабел мразеше да слиза. Там беше тъмно и влажно и винаги се намираше нещо, в което да се спънеш. Освен това Анабел смяташе, че мирише отвратително, но баща й никога не приемаше сериозно молбите й да провери за мъртви животни.

Стаята й се намираше на втория етаж, в края на дългия коридор. Анабел харесваше коридора, колкото и странно да изглежда. От двете страни, един до друг, висяха портрети на прекрасни жени. Те всички бяха облечени в бухнали рокли в пастелни цветове. Косите на повечето бяха пуснати свободно, но някои от тях бяха заложили на модерните за миналия век прически. Измежду тези картини обаче имаше и една, непасваща особено на останалите. Първо, беше на възрастен мъж. Лицето му беше бледо, почти като брашно, а очите му - толкова тъмно кафяви, че на моменти чернееха. Останалите му черти бяха типични за мъже на неговата възраст - бръчки, леко изкривен нос, сухи устни. Като цяло изглеждаше доста зловещ, но по един красив начин. И Анабел, отново казвам, харесваше коридора.

Другите важни стаи, като кухня, трапезария и стаята на родителите й, се намираха на първия етаж. Анабел рядко слизаше до кухнята, тъй като къщата имаше един от онези малки асаньори, по които се праща храна до други стаи. И да, майка й беше принудена да се научи да го използва.

На третия етаж бяха стаите, които непрекъснато разглеждаше. Там беше като лабиринт - коридорите се преплитаха и в един момент просто се загубваш...

************************************
Здравейте :) Какво мислите, да продължа ли историята или няма смисъл? Държа да отбележа, че това беше само въведение, тоест идеята не беше да се случи нещо, a просто да ви запозная с къщата :) Оставете ми мнения в коментарите <333