Let me love you (Book 2)

Глава 22

Хари: Джес!
Той нахлу в кухнята. Изгледа ме с насмешка.
Аз: Хвана ме в неловка ситуация....
Бях набутала цял шоколад в устата си. И може би се бях омазала малко 😇.
Той: Голямо си прасе.
Успях да преглътна.
Аз: Найл е прасе. Аз съм прасенце.
Усмихнах се чаровно.
Той: Като стана дума за него.....
Аз: Не ми харесва накъде биеш!
Той: Спипаха ни с ресторанта.
Аз: Бягай!
Той: Няма да можем от входната врата. Вълкът е на дивана в хола.
Аз: Значи през прозореца.
Посочих прозореца. Преди Хари да е казал нещо вече се бях шмугнала и излязох. Той последва примера ми. Тръгнахме да бягаме но познайте в кой се блъснах.
Аз: Хеееееей.......
Найл: Как си знаех че ще излезете от тук.
Аз: Нали бил в хола?!
Обърнах се към Хари.
Той: Ами да. Беше там но явно.....
Аз: Добре че не си таен агент.
Найл: Някой ще ми обясни ли?
Хари: Люк трябваш ни!
Явно ни чу защото се показа на неговия балкон. И беше само с кърпа на кръста......
Люк: Какво?
Аз: Мисля да се обърна.
Найл сложи ръката си на очите ми.
Хари: Облечи се първо. И момиче присъства в случката....
Люк: Добре де. Чакам ви в хола.
Найл махна ръката си от очите ми. Люк се беше прибрал. Ние тримата отидохме на дивана. След няколко минути Люк дойде.
Хари: Сега може ли да обясниш защо и заради кого с Джес се целунахме?
Люк: Ами заради любовта и защото се обичате?
Ударих го с възглавница а той падна на дивана и се засмя.
Той: Добре добре. Найл. Всичко това всъщност е по моя вина. Те ми помагаха за срещата която имах и момичето с мен щеше да ги види. Само това им е хрумнало за да се прикрият.
Аз: Да. Не е нищо съществено.
Аз, Хари и Люк се усмихнахме.
Хари: А какво ако наистина я бях целунал? Щеше да възразяваш да сме заедно ли?
Люк: Ау.
Аз: Не знам за брат ми но аз възразявам.
Хари: Отхвърля се.
Аз: Осъждам съдията да си пие хапчетата редовно.

*Измислих нещо за да кача глава защото не съм качвала скоро 😂. бях се концентрирала върху Love on the Run и продължението й. Та днес ще кача глава и на Texting with my new friend. Това е от мен.*