My Bad Master

1.

Джаксън*

Беше един обикновен и скучен ден. Едвам не заспивах в часа. Не знаех, че девети клас може да е толкова скучен, но какво да се прави такъв е живота. Драсках си нещо на гърба на тетрадката и изведнъж би звънеца. Погледнах телефона си и да правилно си мислех бяха минали едва 15 минути от часа, какво по дяволите става? Огледах се и всички вече бяха станали от местата си и излизаха бързо навън. Аз също побързах, но въпреки това излязох последен от стаята. Последвах ги до задния вход на училището, където излязохме и вече почти всички ученици се бяха наредили на големия двор. Затичах се към съучениците ми, защото бях изостанал доста. Имаше толкова хора повечето дори не знаех, че учат в тава училище.
Времето беше мрачно и хладно, усетих порива на студения вятър. Боже защо не си взех якето ако знаех, че ще излизаме навън щях, но кой да ми каже.
Както си минавах през тълпата от хора опитвайки се да не се блъскам много, настъпих някого и какъвто съм си съпнат паднах на земята. Точно в този момент усетих студените и едри капки дъжд, които започнаха да падат от небето. Изправих се бавно, а пред мен стоеше човекът, който настъпих. Бях забил глава в земята и леко я надигнах само, за да видя бялата прилепнала тениска, под която се виждаше добре оформеното тяло на явно по-високото и голямо момче от мен. Надигнах още малко и очите ми зашариха по милото и невинно лице.

- Аз-з много с-съжалявам..

Прошепнах тихо и се усмихнах глуповато. Съмнявам се да ме е чул въобще. Прокарах ръка по врата си, продължавайки да се усмихвам, защото леко се притесних да не ми се развика или пък после да ме набие. Нали е по-голям така правят те, за най-малкото нещо си го изкарват на по малките и беззащитни като мен. Той ме гледаше с един сериозен и изпитателен поглед. Отстъпих крачка назад готов да избягам и да отида при класа си, но тогава той също се усмихна и помаха с ръка правейки жест, че нищо не се е случило и няма значение. Явно беше усетил страха ми, точно както кучетата надушват страха от километри. Сигурно сега ще се прави, че не е станало нищо и после ще ме хване в ъгъла на някоя тъмна уличка и ще ме обезобрази за седмици напред.
Поклоних се и се обърнах отивайки при другите. Директора се появи започна да говори някакви глупости за това, че това е вид обучение и трябва да сме готови при бедствия. През цялото време в което стояхме и мълчахме слушайки скучната реч не спря да вали. Сигурен съм, че утре ще съм болен, как може така! Ще съдя това училище, ням да оставя нещата така ще видят те! Кого залъгвам, не ми пука поне ако съм болен няма да има нужда да вися тук. Погледа ми премина из всичките ученици и наистина не знаех повечето от тях, толкова ли съм задръстен, а уж уча тук от година и повече. Забелязах, че повечето момичета са се зазяпали на някъде и също като мен не обръщаха голямо внимание на директора и неговите думи. Проследих на къде гледат и за моя изненада, всички гледаха към момчето, което настъпих преди малко. Или по точно към тялото му и мократа тениска. Признавам си, че изглеждаше доста добре. Без дори да се усетя се бях зазяпал и аз. По-странното е, че когато погледнах към очите му и познайте, те гледат право в моите.
Уплаших се и бързо отместих поглед. Ужас, сега със сигурност ще пострадам.
Минаха още няколко минути и когато дългата реч свърши, всички се забързаха да влизат вътре, защото не искаха да се намокрят повече. Според мен вече беше малко късно след като стояха на дъжда близо 10 минути, но щом им е по-забавно да се бутат в надпревара "Кой ще влезе първи?" добре. И въпреки, че бях един от последните пак имаше хора зад мен, които се блъскаха. Опитах се да не обръщам внимание, но нещо ми попречи и това беше, че някой се залепи адски плътно за мен. И съм на сто процента, че е момче, защото мога да усетя леко възбудения му член да се търка в задника ми през панталоните. И да ви кажа чувството е стряскащо приятно. Освен като изключим факта, че е момче и не знам кой е. И доста ме е страх да се обърна и да разбера. Първо, защото ще е неловко и второ, защото от къде да знам този, какъв е и какво може да ми направи. За това просто продължих да вървя напред. Малко преди всичко това да свърши усетих един прекрасен и успокояващ аромат. Миришеше толкова сладко точно като ягоди.
Исках още от този аромат, сякаш ме поглеждаше, но всичко хубаво си има край. Влязох в сградата и се запътих към стаята си. Седнах си на мястото и следващите часове минаха като миг. В ума ми беше едно единственото нещо. Кой и защо се беше залепил така за мен? Беше ми толкова любопитно и нямаше да се чудя толкова време ако не бях такъв глупак и страхливец да се обърна. Защо обаче е това приятно чувство след като се сетя за този момент, в които усетих твърдия му приятел толкова близо.
Трябваше да спра да мисля за това, но нещо ми пречеше. Сякаш имаше някаква преграда, която разделяше нормалните ми мисли и даваше преднина на тези толкова объркани.
Нямах търпение да се прибера, да си легна и да забравя за всичко случило се днес, но когато излязох видях момчето от днес да стои отвън. Сърцето ми се сви, предчувствах бъдещето си. Лице забито в земята, целия в кръв, рани и синини по цялото ми тяло. Защо на мен, защо! Какво съм направил на света, какво! Тръгнах бавно напред, очаквайки смъртта си всеки момент, но това не се случи, а напротив. Той ми се усмихна и ми помаха. Беше някак странно, опитах се да не изглеждам учуден, но нямаше как. Изкарах една фалшива усмивка и аз и продължих, забързвайки все повече и повече, докато не пристигнах вкъщи на бегом...

Следва продължение...

Нова малко по-различна история от Pingvina349 и мен. Надяваме се да ви харесва!