... Погледнах към сестра ми като за последно. Тя беше умряла преди два дни. Родителите ми не се бяха върнали от магазина до който бяха отишли. Предполагам ,че са намерили смъртта си там. Закашлях се. Още пръски кръв изцапаха чаршафа. Усещах как радиацията ме прояждаше. Върешно и външно. Кожата падаше от ръцете ми. Чух вик. Обърнах се бавно към прозореца. Още една споннтана смърт. Предполадам ,че не е издържал и просто се е наръгал с нож. Ха, а аз съм длъжна да ,чакам смъртта. Неподвижна. Гърлен вик се изтръгна от гърлото ми. Усетих как от ушите ми тече кръв. Ясно. Вече и мозъка ми се втечнява. Добре. Усетих силна болка между белите си дробове. Сърцето ми бавно спираше. Повдигнах ръката си със сетни сили и хванах тази на сестра ми. Тя е с 4 години по-малка от мен а п умря по рано. Погледнах я. Лицето и все още беше красиво. Аз бях на леглото а тя лежеше на пода. Идваше да ми носи вода ,естествено преди това беше пила от нея ,а когато във въздуха има радияция естествено ,че и във водата има. Не исках да се плаши затова до последния и миг я лъжех ,че майка ми и баща ми просто са си забравили ключовете и ще останат при баба ни. Светкавица от болка прониза главата ми. Хванах се за главата и с неочаквана бързина се изправих. Краката ми не ме издържаха и веднага се свлякох до сестра ми.
- Поне вече съм при теб.-казах с нашепване и прокашляния между думите. Усмихнах се и изпаднах в вечен сън.
.След 4112 години и два дни.
Рязко поех дъх и отворих очи. Първото което видях беше бял таван. Вече не усещах нищо. Нямаше я болката нямаше я и тъгата. Имах чувство ,че сестра ми е точно до мен ,но жива. Изведнъж усетих допир. Изплаших се и дръпнах ръката си. Погледнах към нея. Кожата ми не падаше, напротив, беше блестяща и светла точно както когато живеех нормално. Докоснах я бавно. Все едно е крехко листо. Чак сед това отправих поглед към човека който ме беше докаснал. С учудване останових ,че там седи висок мъж. Смея да кажа ,че надминаваше два метра. Но имаше нещо странно в него. Започнах да го оглеждам. Очите му бях сини. И имам предвид цялата му очна ябълка беше синя. Имаше чисто черни ириси. Когато го погледнах в устните осъзнах ,че са се извили в дълга красноречива усмивка. Аз не можах да се усмихна. Кожата му беше млечно бежава. Това беше единственото познaто в него.Това нещо ме плашеше. Инстинктивно се избутах назад с ръцете си. Той явно разбра чувствата ми към него защото лицето му веднага придоби разтревожен вид. Протегна ръка към мен и ми заговори на странен език. Загледах се в ръката му. На нея имаше 4 пръста единият от който е по дълъг. Очите ми се разшириха. Взех чаршафа и покрих лицето си. Изскимтях силно. Притиснах краката си до гърдите ми, пргърнах ги и затворих очи. Усетих как той се приближа до леглото.
-Моля те не се плаши.-чу се роботизиран глас ,напълно лишен от емоция.
-Моля?-подадох глава от завивката. В ръката си държеше малко кръгло пластмасово нещо.
-Ще ти обясня всичко каквото искаш да знаеш- звукът излезе от машината. Най-вероятно е някакяа технология.
-Първо ми кажи от къде се взе?-по-скоро заповядах от колкото попитах.
-Добре. Не съм от тази планета.-изсмях се
-Стига бе. Сериозно ли?-Погледна ме запитващо.-Ползвам сърказъм.
-О! Добре.-той се изправи. Аз инстинктивно се отдръпнах назад. Забелязъл това той се отдалечи малко.-Идваме от планета на име Ноамау...
-Идвате? Има и други като теб. Впрочем къде съм и как се озовах тук? Последният ми спомен е как умирам.
-Ти беше мъртва.-цялата пребледнях. Светът се изгуби в чернилка.
