Късен следобед... Птичките отдавна са започнали да пеят своята песен... Слънцето отдавна е изгряло, а аз все още съм си в леглото и спинкам като някое бебе. Но не! Това беше само един мой идеал за съвършения свят. Истината бе, че ми се наложи да стана в 11 часа, което за мен бе истински ад, но моята приятелка никога не ме оставя да се наспя както хората.
Нина:Заповядай - Подаде ми чаша с кафе, аз взех лъжичката и започнах да го разбърквам.
Аз:Нямаше да ти се наложи да ми правиш кафе, ако не ме беше събудила.
Нина:Знаеш че трябва да отидем до мола. Все пак дрехите ни вече са остарели и излезли от мода.
Аз:Кога започна да се вълнуваш от мода - Тя се напрегна, сведе глава и се изчерви.
Аз:Не ми казвай, че е заради момче. Моля те.
Нина:Добре. Няма да ти казвам.
Аз:Не помниш ли какво се разбрахме? Без момчета! Какво стана с това ни обещание преди да се нанесем тук?
Нина:Съжалявам Луна, но той е супер сладък и готин и най-важното е че той ми предложи след като аз го харесвам вече цяла година.
Аз:Хубаво. Ще направя изключение за него - Въздъхна и отпих от кафето.
Нина:Хайде пии по-бързо и се обличай. Чака ни дълъг ден.
Не съм от момичетата обичащи да пазаруват в молове по няколко часа дори и да не им се налага да носят частните пълни с покупки. А в моя случай ще трябва да нося чантите.
След като изпих кафето си два пъти по-бързо от обикновенно и то заради Нина влязох в стаята си и започнах да си търся дрехи в големия ми гардероб. Избрах един черен потник с череп на него и тъмни дънки. Преди обичах да нося цветни дрехи, но сега предпочитам по тъмните. Облякох се набързо и излязох от стаята. Нина ме чакаше до вратата и сочеше въображаемия си часовник на китката. Обух си обувките и излязохме от апартаментът ни.
След три часа ходене по магазините и мъкненето на 10 чанти се прибрахме. Веднага се пльоснах на леглото си.
Нина:Трябва да започнеш да тренираш повече. Аз все още съм свежа като репичка и бих могла даже да повторя - Взех една от многото възглавници на леглото ми и я замериха с нея.
Нина:Ей! Ще видиш ти - Дойде до мен и започна да ме налага с възглавницата, аз взех една и започнах да се защитавам.
След няколко минути косата ми беше много рошава, а из стаята имаше перушина.
Аз:Какво ще кажеш за мир - Подадох ръката си, а тя я прие и разтърси - Сега трябва да чистя.
Нина:Да, захващай се. А аз... Ами... Ще отида до магазина - Нинче, пилче. Тц тц тц... Не е хубаво да се лъже особено с твойте умения.
Изчаках да чуя затварящата се врата, обух се набързо и излязох от апартаментът. Започнах да я следвам, вървях по петите ѝ, както искате го наречете, ако искате и шпионаж става. Тя спря пред магазина за да поговори с едно момче, струваше ми се страшно познато, но не мога да се сетя нито за име нито от къде. Те продължиха разговора си доста дълго, после той я целуна по бузата, а Нина тръгна към мен за да се прибира. Аз започнах да тичам към апартаментът ни с цялата енергия, която имам, но бързо се изморих. Нина е права. Трябва да започна да тренирам повече.
Някак стигнах апартаментът преди нея, влязох в стаята си и започнах да я оправям.
Почука се на вратата ми точно три пъти, това бе стария навик на Нина - Да чука три пъти.
Нина:Луна, трябва да се запознаеш с един човек. Моля те излез - С кой трябва да се запознавам? Любопитството ми надделя и отворих вратата без да обмислям, че Нина ще види, че стаята все още не е оправена. Но за моя радост тя се беше преместила някъде другаде. Днес късмета е с теб Луна Валенте.
Аз:Нина къде си - Попитах викайки.
Нина:В кухнята - Получих отговор по същия начин и се насочих натам. Щом влязох видях онова момче, с което Нина разговаряше пред магазина. Той се загледа в мен, а Нина го перна.
Нина:Не загледах най-добрата ми приятелка - Скара му се и се обърна на другата страна цупейки се. Момчето сложи ръката си на рамото ѝ.
Той:Нина не ми се сърди. Струва ми се позната, затова я зяпам.
Нина се обърна към мен с любопитно изражение.
Аз:Всъщност и на мен си ми познат. Как е името ти - Попитах и седнах до Нина.
Той:Аз съм Гастон. Ами твоето име?
Аз:Луна - И ми светна. Това е Гастон, който аз познавам още от Мексико.
Гастон:Явно съдбата отново иска да ни събере, Луна.
Аз:Явно.
Нина:Чувствам се изолирана. От къде се познавате?
Гастон:От Мексико. Нали ти споменах, че съм от там.
Нина:Ясно.
YOU ARE READING
Трябва ли
RomanceИмето ми е Луна Валенте, аз и моята най-добра приятелка на име Нина Симонети наскоро се преместихме в наш апартамент. Писна ни от родителите ни и да ни казват какво да правим, кога да се прибирам, да не носим толкова къси дрехи. Абе, хора дрехите ни...