Трябва ли

2

Нина:Ам Луна......
Аз:Да?
Нина:Аз и Гастон се чудехме...... Чудехме се далиии.....
Аз:Стига си пелтечила моля.
Гастон:Ох дявол го взел. Иска да пита дали може аз да живея тук.
Аз започнах да се смея, а те двамата ме гледаха все едно съм луда.
Аз:Това ли било? Разбира се, че може. Щом ти до толкова му вярваш, че да го пуснеш в дома си значи не е лош. Но имам няколко правила. И те са.... 1-Да сте тихи 2-Да се заключвате докато.... 3- Най-важното - Да не нараниш приятелката ми господинчо - Двамата кимнаха.
Нина:Благодаря ти, Луна - Дойде до мен и ме прегърна.
Гастон:Да, благодаря. Трябва да отида да си донеса багажа от къщи и да го разопаковам.... Трудоемка работа.
Нина:Аз ще ти помогна, любов - Тя го целуна по лявата буза, а той се усмихна.
Аз:Не, съжалявам но не ми се лигавете. Мразя такива изблици на любов.
Гастон:Не си се променила въобще. Аз:Старая се да си остана същата. Хайде сега вървете и ме оставете да си поспя.
Нина:Да не си посмяла отново да заспиш!
Аз:Ще ме видиш заспала - Изплезих ѝ се, а Гастон я задърпа преди да сме почнали с бабешкия скандал за моя сън. Какво да се прави, обичам да спя.
Двамата излязоха от апартаментът, а аз влязох в стаята си и я заключих за да не може Нина да влезе и да ме събуди, също изключих звука на телефона си. Легнах в удобното си легло и затворих очи.
След час въртене в леглото се отказах от съня. Толкова много ми се спеше, а сега не мога. Гадна му работа. Станах от леглото и завързах косата си на конска опашка, защото преди малко изглеждаше ужасно. Взех си телефона и му пуснах звука, обух си обувките и излязох навън за да потичам. Да аз. Помня че когато бях на осем или девет любимото ми занимание бе да тичам. Постоянно го правех, а сега ме мързи да тичам и сто метра.
Докато тичах глупавия ми телефон започна да звъни, спрях и седнах на една пейка. Тъкмо малко почивка, извадих телефона от джоба си и видях, че това беше майка ми. Пак с нейните тъпотии....
Разговора:
Майка ми:Здравей мила. Как сте с Нина, ако искаш ще дойдем да те вземем и ще си живееш отново у нас? Знам че е малко тясно за теб и брат ти, но ще намерим място - Имам и малък брат на име Тони. Той е на годинка, два месеца и няколко дни. Той също бе една от причините да се преместя. С неговото циврене посред нощ, също ми взе стаята и ми се наложи да спя на дивана в хола. Въобще много проблеми заради него.
Аз:Не мамо. Аз и Нина сме си добре двете. Само затова ли звънна?
Майка ми:Всъщност не. Звъня ти също защото баща ти иска да те пита нещо. Един момент - Започна да се мести от стая в стая за да даде телефона на баща ми.
Баща ми:Здравей мила.
Аз:Здравей.
Баща ми:Искам да те помоля да не си търсиш гаджета. Отказвам да ставам дядо на деветнадесетгодишна пикла.
Аз:Тате това не е най-важното в една връзка. А и мислиш ли че аз искам да ставам майка на деветнадесет? Не, по-добре не ми отговаряй. Ще затварям, че съм в парка и не искам хората да ме слушат за какви неща говорим - Затворих без да чуя отговора му.
Край на разговора:
И изведнъж ми се отщя да тичам. Прибрах телефона обратно в джоба си и тръгнах към апартаментът ни с Нина и Гастон.
Щом се прибрах заварих Нина и Гастон в стаята на приятелката ми. Подреждаха дрехите му в гардероба ѝ.
Аз:Прибрах се.
Нина:Къде беше? Очудвам се че не спиш като пън.
Аз:И аз си се чудя. Няма да повярваш, ако ти кажа, но.... тичах.
Нина:Тва е тлъста лъжа сигурна съм.
Аз:Но не е.
Нина:Е.
Аз:Не е.
Нина:Е.
Гастон:Моля ви спрете!
Аз:Хубаво. Сега наистина ми се доспа, но пък е време за вечеря. Вечеря или сън - Сложих показалеца си на брадичката все едно мисля - Ами избирам вечеря. Вие оправете багажа, а аз ще се погрижа за вечерята.
Нина:Дори и да нямаше какво да правим пак ти щеше да готвиш.
Гастон:Вярно си е.
Аз:Ще се направя, че последните ви реплики не съм ги чувала - Влязох в кухнята и започнах да готвя спагети. Аз обичам спагети.
Аз:Идвайте на вечеря - Извиках и седнах на масата. Навих на вилицата малко и я поднесох до устата си, чаках ги няколко минути, но от тях нямаше и следа. Станах от стола и отидох пред вратата на Нина и Гастон. От там се чуваха звуци. Бузите ми почервеняха. Добре че не почуках. Но ги предупредих нещо. Не ми изпълняват правилата. Нина ще видиш ти сутринта. Върнах се в кухнята и седнах на стола си отново.
След като се навечерях тръгнах към стаята ми. Моята беше точно до тази на Нина, а те още не бяха свършили. Трудно ще заспя днес.