Dear bully

26 писмо

Скъпи Крис,

Може ли да ти викам Кристоф? Звучи по - добре, особено когато го пиша. 

В понеделник ти бе на училище. Всичко вървеше както обичайното - усмихваше се, забавляваше се с приятелите си и се смееше. Често поглеждаше към мен и ми махаше. Аз стоях с Клей, но на обяд той отиде на консултация и обядвах сама... Поне така се надявах.

Ти седна до мен с мила, детска усмивка на лице.

- Прости ми. - Каза със сладък глас. Вече бях чувала това хиляди пъти, но този път не замълчах. Просто те погледнах.

- Добре. Прощавам ти.

Това бе всичко, което казах, но си пролича, че те направи щастлив.

Проверих симптомите на рака. Някои важат при повечето смъртоносни болести.

,,22 - Болният ще се разкае за действията си."

Вече разбирам защо го правиш. Човешки инстинкт. Не е било заради мен.

Няма да кажа на никого, спокойно.

Разбирам те.

И може би, само може би...Ще бъда до теб.

От Аби.