Къщата на ужасите

Част 1.

Деня в който щях да се местя в друга къща и ново училище настъпи. Докато се приближавах бавно към новата си къща заваля силно дъжд. Аз бързо побегнах към вратата и почуках на нея. Никой не отвори затова аз реших да я отворя, но докато се канех да я отворя тя се отвори сама.

- Извинете има ли някой? - реших да попитам. Може би не са им казали на саквартирянтите ( извинете ако е грешно написана думата ) ми, че днес пристигам. Странно. - Ехо!- реших пак да попитам да ли има някой. Реших да огледам за някой да ли има. Изведнъж забелязах  едно момче да спи на един малък  диван в големия хол. Беше с с червена коса и ризата му беше разкопчана.

- Ъм..Извинете.- Реших Реших да го побутна по  ръката да го събудя. Той беше студен.

- Добре ли сте???- реших да го попитам но той спеше май дълбоко. Доближих си главата до гърдите му. Той нямаше пулс. Как става тук?. Трябваше да звънна на линеийка. Порових в чантата си за да си намеря телефона. Тъкмо набирах спешна помощ, но момчето което спеше ми взе телефона от ръцете ми. Аз се стреснах.

- Мамка му шумна си. - каза той докато ставаше. - Не се намираш у вас така че бъди тиха. Аз го гледах като гръмната.

- Т-ти... си жив? - попитах го.

- Защо пък да не съм? - попита той - За какво ме мислиш? - аз се отдръпнах.

- Но защо тогава не биеше сърцето ти?- попитах го учудено. Аз станах, но той ме издърпа на малкия диван като той беше над мен.

- Какво правиш?! - Попитах го.

- Вече знаеш- отговори на въпроса ми. - На път съм да те хвана. - каза приближавайки се към врата ми. Той облиза  врата ми а аз затворих очите си от страх. Докато се канеше да направи нещо се чу глас който го спря:

- Jimin  каква е тази цяла врява? - каза някое момче.

- Мамка му не и ти Rap monster - каза Jimin.

- Това е входната зала- каза Rap monster -  Би трябвало това място да е място за посрещане на гостите ни. Прави каквото си искаш в твоята стая не тук.

-  Добре това вече беше тъпо.- каза Jimin като се махаше от мен.

- Моля помогни ми!- казах на Rap monster . Той ме погледна странно.

- А ти коя си?- попита ме той.

- Ли Си Би- отговорих на въпроса му. - Тате каза,че трябва да живея тук.

- Не съм чувал никой да го казва.- каза той - Jimin обясни ми моля. Попита Rap monster Jimin.

- Аз от куде да знам?- каза Jimin- Нищо не е казала за това, палачинке.- обърна се към мен.

- Защото ме нападна ей,така - казах му леко ядосано- Чакай да не ми нарече ,, палачинке"? - попитах Jimin.- За мен ли говориш?- попитах засрамено.

- Разбира се, глупачке.- отвърна ми той. - Плоска си като палачинка. - аз го погледнах тъпо и ядосано.

- Това е странно - Каза Рап монстар - Не ми казаха за това - каза той замислено.

- Извинявай но кой си ти?- попитах го за това.

- Не трябва да говорим за това тук- каза той- Ела след мен. Погрижи се за багажа й. Аз се обърнах и зад мен имаше иконом странно нямаше го до сега. Погледнах към Джимин, а той ме зяпаше. Аз тръгнах да бягам след Рап монстер да го настигна.

******

Бяхме в един от холовете. Аз стоях на един малък диван, Джимин беше на един стол а Рап монстер пред мен прав. А Джимин ме зяпаше все едно бях от друга планета.

- Сега в интерес на истината защо не започнеш да разкажеш за себе си и как успя да влезеш в къщата.- попита ме рап монстер.

-Ъмм... добре а-аз....- казах докато зацепвах изведнъж чух глас да се провиква.