First time... really?

OneShot

- Заради парите ли го правиш?

Отбягвайки въпроса, Темин погледна притеснено към черната камерата в статива. Обективът беше насочен към него. Зелената светлинка мигаше, което означаваше, че записва.

Джо, както се бе представи мъжът, проследи погледа му към нея, след което се усмихна, разкривайки ред избелени до блясък зъби. - Камерата притеснява ли те?

Темин преглътна, надявайки се гласът му да не издаде колко изплашен всъщност беше. - Трябва ли да записвате? - попита тихо и да, определено звучеше така.

Джо махна с ръка, сякаш прогонва досадна муха - Стандартна процедура, няма за какво да се тревожиш. Правим го с всички, които кандидатстват. Тук сме свикнали да ни снимат постоянно, но мога да я изключа, ако ти е некомфортно.

Темин се завъртя сконфузено на мястото си. Коженият фотьойл изцвърча със смущаващ звук, който го накара да потръпне. Той поклати глава.

- Не, няма нужда.

Джо се засмя. - Да разбирам ли, че не си свикнал да бъдеш сниман?

Темин усещаше как бузите му пареха. Беше сигурен, че е почервенял като домат, за което се прокле на ум. Уж бе репетирал вкъщи, пред огледалото, защото знаеше точно къде отива и колко неудобни въпроси щяха да му задават.

Кимна бавно. - Не, не съм свикнал. Никак даже.

Темин за пореден път се огледа нервно наоколо. Кабинетът беше огромен - силно осветен от вградени в тавана лампи, с искрящо червени тапети. По стените имаше закачени постери и плакати, прилежно сложени в рамки, което изглеждаше леко смешно, имайки предвид, че те доста смущаващо показваха голи мъже и жени в различни секс пози. Все сцени и обложки на филми, записани от тази фирма.

- Няма проблем - каза му Джо и се наведе напред, взимайки чашата си със скоч от масичката. Седеше срещу него, на подобен черен фотьойл. Когато влязоха тук, той бе попитал Темин дали ще му е по удобно тук или пред голямото бюро в ъгъла и Темин бе предпочел фотьойлите. Чувстваше се малко по-комфортно и не толкова като на разпит, какъвто всъщност си беше. - Бързо ще свикнеш.

Темин се съмняваше. От малък мразеше да се снима. Мразеше камери, мразеше фотоапарати. Вкъщи дори една снимка по стените нямаше. Никога не му харесваше как излиза и все си мислеше, че обективът не е за него. Макар че, ако мислеше да работи тук, трябваше да свиква, колкото и неприятно да му беше.