Unexpected

22.

Седях вкъщи и пишех домашното си, защото след малко имах урок по математика. Училището ми се намира в съседната стая. Не ме ли познахте? Аз съм Клоуи. Бебето вкъщи.
-Аз излизам сладкиш, а ти внимавай в час- каза Люк и ме целуна по челото.
-Другите излязоха ли?
-Да. Ние ще купуваме пръстени с Лив.
-Кога ще е сватбата?
-Лятото. Ти ще си шаферка.
-Лятото почти дойде батко.
-Така е. Аз тръгвам, че трябва да я взема,
-Чао.-казах и той излезе.
-Принцесо, госпожата е тук.- извика Баба
-Идвам бабо...
Урокът мина и сега седях в кухнята с баба.
-Ако алфа е три пъти бета, тогава Х е.....
-Палачинка.
-Бабо..Х не е палачинка, но твоята принцеса няма да откаже една- казах и затворих тетрадката си.
-Аз трябва да изляза, но ще си дойда бързо. -каза баба.
-Значи съм сама вкъщи.
-Не, Трой е отпред.- каза пак.
-Добре. Аз ще гледам нещо по телевизията.- и се пред твто. Баба излезе и Трой влезе.
-Разкажи ми за живота навън- козах и го погледнах- Сигурно е яко да си нормално дете, да ходиш на училище, да бягаш от час..
-Не е готино да звънят на вашите и да те наказват.
-Уу..значи  си бягал от час.
-Бях на 14.
-А сега на колко си?
-21.Ти?
-18.
-Ооо, бебе.
-Всички ми казват така-измръннках- Ти гадже имаш ли?
-Не.
-Ахаам
-Ти?
-Как да  имам като не излизам от тук
-Да, права си.
-Животът ми е скучен. Сигурно ако бяхме нормално семейство сега щях да имам приятелки, да ходим на купони.
-Имам идея.
-Каква?- ппопитах и застанах пред него.
-Довечера, вашите са в Рим, братята ти ги няма, нали така?
-Мхм. Сама с баба съм.И?
-В полунощ бъди готова.
-За?
-Изненада бебе-оплези ми се и излезе от стаята.
-Ама...- и преди да кажа нещо вратата се хлопна.
Баба се прибра, обядвахме, писах домашно, вечерях, баба заспа и сега се обличах. Облякох рокля на цветя. Излязох тихо от нас, а пред вратата ме чакаше Трой.
-Готова?
-Татко ще откачи, ако разбере, че ще излизам навън.
-Това ще бъде нашата тайна и никой няма да разбере, нали бебе?
-Нашата тайна?
-Да, хайде. Бил е заспал, а Том е до тоалетна- обясни тихо и ме хвана за ръката. Тръгнахме тихо и след 10 минути бяхме навън.
-Къде е колата?
-Няма кола бебе.. - и посочи мотора.
-Твой ли е?
-Мхм. Хайде-и ме дръпна към мотора..
-Ти ще седнеш зад мен.- и седна, а аз се качих зад него. -Прегърни ме.
-Какво?- бях се изчервила.
-Ще паднеш иначе.
-Ахааа- и поставих ръце на рамената му.
-Не така, а така- хвана ръцете ми и ги постави на корема му.  Имаше плочки.
-Готова ли си?
-Мхм- казах и тръгнахме.
Докато пътувахме главата ми лежеше върху гърба на Трой, а косата ми летеше във въздуха.
-Да намаля ли?
-Не- извиках, защото вятърът заглушаваше гласът ми...
След 10 минути спряхме пред празен луна парк.
-Няма никой.- казах и слязох от мотора.
-Знам...- и ми се усмихна.
-Ти ли го направи?-попитах докато вървяхме към Виенското колело.
-Бен, благодаря.
-За нищо,Трой.-отвърна момчето и се качихме в кабинката....
След колелото се качихме на въртележката, после на влакчето, а сега Трой стреляше с пушка.
-Ще оцеля в 10 и ще взема онова мече за теб- обясни и се прицели.
-За мен?
-Не, за баба ти.
-Да беше довел нея тогава.
-Естествено, че за теб-каза и натисна спусъка и уцели в десетката. Дадоха му мечето и тръгнахме към мотора.
-Ще го кръстя....
-Трой.
-На теб ли?
-Ами..то е наполовина мое, така че...Искаш ли да ядем сладолед
-Само аако е шоколадов- казах с усмивка.
-Значи ще ядем шоколадов сладолед..
Седяхме на пейката в парка и ядяхме сладолед.
-Студено ли ти е?
-Не.
-Не можа ли още по-тънка рокля да си облечеш.
-Не ти ли харесва?- и се изчервих пак
-Харесва ми, но ще настинеш.- и съблече неговото яке, а послее го сложи върху гърба ми-Нацапала си се, бебе.
-Къде?
-На брадичката
-Избърсах ли се?- попитах
-Не- изсмя ми се.- Чакай- и пръста му докосна брадичката ми.-Ето така- прошепна тихо и се приближи към мен.
-Махна ли го?-попитах тихо.
-Да- и се отдръпна от мен- Прибираме ли се?
-Не,
-Ще те довета пак. Хайде- и стана от пейката...
Пристигнахме пред вратата ми и се обърнах към него. Подадох му якето и се усмихнах.
-Искаш ли утре пак да измисля нещо?
-Мхм. Аз...благодаря ти за днес-казах и го целунах по бузата, а после си влязох, защото се изчервих.
Прибрах се тихичко в стаята си и оставих мечето на леглото. Преоблякох се и легнах на леглото.
-Лека нощ, Трой- и гушнах мечето си с усмивка...

For more, please vote!!!!☆☆☆