Болка

Твойте дълбоки очи

Черно мастило се стича
по любимият ми химикал.
Червена кръв слиза
надолу по ръцете ми.
Сърцето ми бие все
по-силно и бързо до болка,
преди се чувствах така
единствено когато виждах очите ти.
Спомена за тях изникна в
съзнанието ми ето случи се,
по бледото ми ледено
лице заплуваха сълзи.
Затреперих като падащо есенно листо.
Аз бях като снягът, а той ми действаше
лятното слънце - убиваше ме щом ме
погледнеше с тези дълбоки сини очи.
И ето още малко живот ми остава,
само още няколко капки кръв.
Ще намеря покоя, който ми трябва.
Искам ми се да можех да изтрия
спомена за теб...