Черно мастило се стича
по любимият ми химикал.
Червена кръв слиза
надолу по ръцете ми.
Сърцето ми бие все
по-силно и бързо до болка,
преди се чувствах така
единствено когато виждах очите ти.
Спомена за тях изникна в
съзнанието ми ето случи се,
по бледото ми ледено
лице заплуваха сълзи.
Затреперих като падащо есенно листо.
Аз бях като снягът, а той ми действаше
лятното слънце - убиваше ме щом ме
погледнеше с тези дълбоки сини очи.
И ето още малко живот ми остава,
само още няколко капки кръв.
Ще намеря покоя, който ми трябва.
Искам ми се да можех да изтрия
спомена за теб...
YOU ARE READING
Болка
Teen FictionТова е кратка объкана история, която само хора с разбити сърца биха разбрали.