Goddess Of Death

Глава Втора

Смърт.

Още с първите тежки стъпки на прясно подкованите коне, препускащи по павираната алея, във въздуха започна да се усеща трапчивият мирис на разлагащи се трупове и обгорена плът. Странно, а все още не бяхме напуснали цветните градини на имението Солас. Атмосферата на Зугарамурди изпреварваше пристигането ни.

Огнена буря.

Насилих се да извърна глава към малкия прозорец и полюшващата се картина от внушителни разцъфващи дървета, примесени с разноцветните отблясъци на пролетта. Денят обаче бе мрачен и злокобен, в тон с задаващото се събитие. Въздухът свистеше, докато се завиваше покрай каретата и вдигаше изпопадалите от дърветата цветчета в забързан танц на изящество и безсилие.

Не можех да спра да мисля за случилото се.

Не се бях сещала за онази нощ от години. Бях подтиснала спомена дълбоко в дебрите на съзнанието си, където дори аз самата не смеех да припаря. Но днес виждах очите ѝ в собственото си отражение на стъклото. Чувах писъците ѝ в свистенето на вятъра. Чувствах болката ѝ, подобно на жигосан символ върху гърдите ми. Забрави, но помни. Изтезание и вдъхновение. Изтощителна мъка и подхранващата ярост. Парадоксално, като цялото ми съществуване.

— Порцелановата кукла от колекцията на Бурбоните не трябваше да идва. – монотонно, без капка човешка емоция в гласа, Мари-Лево разби тишината. Видях я с крайчеца на окото си - беше напрегната, дори притеснена. Нова за мен картинка, която рано или късно ще използвам срещу нея - великата, безчувствена вещица от Елзас трогната от появата на беззащитната принцеса Мариана Виктория. – Може да провали всичко. Да сложи край на всичко.

Най - накрая се обърнах в нейна посока, впила очи в лицето ѝ, което отново придоби дипломатичен, дори кръвнишки вид. Дванадесет години държеше живота ми в ръцете си, сякаш беше играчка, с която да успокоява променливите си настроения, а не можеше да приеме факта, че за пръв път някой държи нейното съществуване на ръба на пропастта. Нужен бе само един размах на крилете на една красива чуждестранна пеперуда и с нея бе свършено. Наслаждавах се на мисълта, че само с няколко думи мога да се отърва от Мари-Лево. Но не можех... Защото паднеше ли тя, повличаше и мен със себе си. Обвързването ни бе по - силно от клетва.