Докато един ден в стаята ми не влезе доведения ми брат (по скоро аз съм му доведена сестра, но той ме възприема като родна).
Аз:Хей Крис
К:хей Изи, щях да излизам с приятели та да те попитам.... Искаш ли да дойдеш?
Аз:*замислих се защото имаше едно момче от групичката му... Мноого сладко и секси, и носеше името Виктор * Виктор там ли ще е *това на глас ли го казах... К ми се изплъзнаа*
К:ами да... Защо
Аз:н-не н-н-ищ-що *почнах да заеквам.... Стегни се Изабел* а-аз м-мисля да остана
К:*погледна ме с онзи момчешки самодоволен поглед * малката ми сестричка е влюбенааа*изкрещя го.... Защо по дяволите го изкрещя*
Аз:*станах бързо от леглото и му запуших устата*шшшт не си ли чувал, че и стените имат уши?? По тихо*казах му го бавно*
К:Изабел е влюбена, Изабел е влюбена*почна да си пее*Изабел и Виктор на дърво се люшкат и се гушкат*припява си*"
Аз: не мога да повярвам че си на 18,че си по-големия, а се държиш като 5-ти клас* обърнах се с гръб към него...знам му тактиката:разсърдя ли се той ме поглежда с тъжни очички и се размеквам... Не не и днес не и сега*
К:Изии*говори като малко дете*
Аз:какво
К:обърни се...
Аз:*знам гледа ме с онзи поглед *защо
К:не се сърдии
Аз:ооф добрее *обърнах се*но не казвай на никой... Ясно?
К:ясно....а сега се преоблечи и да тръгваме, защото първо:няма да те оставя сама и второ няма да чакат вечно
Аз:добре....
След 5 минутиАз:няма ли да излезеш да се преоблека*замерих го с възглавница *
К:добре *излезе *
Аз:* облякох се така:Аз:* вързах се на небрежен кок и излязох от стаята*
К: Ам Изи....
Аз:да?
К:*извади си телефона и се направи че говори*ало? Шрек? Какво... Аха добре ще предам*прибра телефона* обади се Шрек каза, че Фиона си иска лицето*засмя се*
Аз:*бутнах го леко*ха ха
К:хайде
Аз:дообре*излязохме от къщата и пред нея бяха момчетата :Заки, Дейв, Никалъс, Джейсън самовлюбения... И познйте койй..Виктор... По прекрасен от всякога*
Дж:хайде дее... Колко време ви чакаме....
В:Джейсън тебе те чакахме час и половина....
Дж:подробностии
Аз:хайде бее да тръгваме *тръгнах към алеята*на къде всъщност отиваме*усмихнах се невинно, а те се засмяха*
В:насам*хвана ме през кръста за да ме насочи в правилната посока и аз изтръпнах... Топлитр му ръце, меките му длани.... Чувствах се в Рая *дано Крис да не издрънка всичко*казах си тихо* не се излагай Изабеел*казах си наум: Дръж се *усетих как бузите ми се зачервиха.... Дано не си личеше много* амм на къде отиваме
В:затвори очи
Хей хора, пак съм аз.... Та малко по-бавно развиваща се ще я пиша тая история, но така, че да сте винаги заинтересовани, но никога отегчени(надявам се.. 😂😂)
Таа искам критики съвети и мнения......
YOU ARE READING
Believe in youre dreams
AdventureАз съм Изабел Кастильо, момиче с разведени родители и провален живот. Родена съм в Колидж Стейшън, Тексас. Не съм от онези разлигавени момичета, дъщери на богаташи. Отраснала съм в малък град. Майка ми напусна мен и баща ми, заедно с по-големият ми...