Нови приятели

Защо?!

Сутринта на 7 август телефонът ми звънна.Обади се един много познат за мен глас....Моята майка!
Мама-Миличка,как си?
Аз-Мамо не сме се чували от 2 месеца....Как си ти?Как е татко?
Мама-Сега не говорим за мен и за баща ти!Говорим за теб!Как си?Как е в новото училище?
Аз-Добре съм.Ами вече съм ваканция,но добре!
Мама-Миличка,имам да ти кажа нещо!Ела утре в 12:00 в парка.
Аз-Кажи ми сега.
Мама-Не е за по телефона!
Аз-Добре.Чао,до утре!

Защо всички имат да ми казват нещо в парка....Постоянно....Дано отново да не е нещо лошо....Трабва ми нещо хубаво!

В 12:00 бях в парка(няма нужда да споменавам,че съм в точното време там).Мама изглеждаше притеснена и тъжна.
Аз-Мамоооо!
Мама-Здравей,Ели!
Аз-Как си?Изглеждаш тъжна.
Мама-Мила,случи се нещо,но първо искам да ти кажа,че беше за добро.Второ,не се притеснявай с теб съм!И трето,искам вече да се виждаме по-често!
Аз-Мамо,какво става?Плашиш ме!
Мама-Ели,баща ти почина....Тази сутрин....Той беше болен и се мъчеше,заради това в този случай смъртта беше по-добрият избор....Спокойно,с теб съм!

Сякаш нещо изведнъж прониза сърцето ми!Защо само на мен се случват такива неща!Усетих как затварям очите си....
Мама-Ели,събуди се!
Аз-Мамо,истина ли е?
Мама-Да мила,за съжаление!Погребението е утре...Ако мислиш,че ще можеш да издържиш...Ела!Баща ти ще бъде щастлив!
Аз-Аз...аз....м-много....Не просто не мога.....Искам да се прибера вкъщи!
 
Аз тръгнах...Оставих мама сама,дали сгреших?Защо става така?Не мога да издържа....Изведнъж се блъснах в някого....Станах,за да се извиня.Беше Jimin...
Jimin-Ели,какво става?Защо плачеш?
Аз-Ъмм,татко е починал...
Jimin-Много съжалявам,мога ли да помогна с нещо?
Аз-Ще  помоля да дойдете на погребението утре...Ако ви пуснат да дойдете.
Jimin-Ще направя всичко възможно....Обичам те не забравяй,че винаги ще съм с теб,каквото и да става.....


Постарах се да направя тази част малко по-дълга.Надявам се да ви е харесала!Ако имате мнения или критики ги споделете!😍😍