You..{one shot} Vkook

Ти...

Седях. Гледах те. Така красив, спокоен.
Загледах се в лицето ти. По точно в драскотината на лявата буза върху скулата ти. Знам от какво беше , но не исках да си го припомням отново.
Тогава те обичах. Обичам те и сега.
Исках те. Искам те и сега. Ти искаш ли ме. Не знам. Ще разбера...Сега. Приближавам се. Не ме интересува дали си ме забелязал или не. Целувам те. Тези пухкави устни , така замайващи и смъртоностни. Ти си всичко...всичко за мен. Отвръщаш ми. Харесва ти. Обичал си ме Джънгкук. Защо не си ми казал? Защо? Да беше го направил , щях да ти дам всичко. Но не го. А как исках да те имам. Как искам да те имам. И те имам , но чак сега. Аз съм твой , винаги съм бил , дори и да не си го знаел. Ти..ти чак сега си нечий. Сега си мой. Тази дума..мой. Изкушаваща. Любима ми е. Както и ти любими. Искаш нещо повече от целувка? Давам ти я. Искаш нещо повече от ежедневие? Давам ти го. Искаш нещо повече от приятел? Давйм ти го. Давам ти себе си. Давам ти всичко. Ти винаги си ме имал, но не си го знаел. Любов..давам ти въздуха ми , давам ти сълзите си , давйм ти мъката си. Мъката ми за теб. За това колко много те исках. Имам те , знам го. Щастлив съм. Прегръщаш ме. Обичаш ме , но не го казваш. Ти не говориш за любов, ти я създаваш. И аз съм част от твоето творение. То вече е нашо. Аз , ти и нашия малък свят наречен любов. Там не се поздравяваме с  добро утро , там има думата обичам те.