Дневниците на Карина

Началото

Тази тъмница... Стотици години в нея няма как да не те променят... Навсякъде е тъмно... Откакто сестра ми ме остави тук постоянно използва някаква връзка, за да де свързва с мен. Защо трябва да е такава кучка?
Още един пропилян ден сред хилядите... И още един... Но все пак всичко има своят край.

Стената се срути. От някъде нахлу светлина. Заслепи ме. Бях в шок. След една или две минути свикнах с нея и видях момиче и момче на около 18. Те ме зяпаха с отворени усти.
Не можех да повярвам. Това беше сестра ми! А този до нея? Изглеждаше суупер познат.
-К-катерина??-успях да произнеса. От толкова години не бях говорила.
Момчето и момичето стояха далеч от мен, но ги чух, че говорят на странен език. Аз не го познавах.
-I'm Елена Гилбърт.-каза момичето. Казах си, че сигурно това е нейното име, което означаваше, че си имах работа с двойничка.
Изведнъж се появи още един мъж на около 24, който също ме изгледа зашеметено. Но този... Хм... Започнаха да си говорят, но аз не можех да направя нищо освен да стоя. Бях слаба. Бях уплашена...  Приготвих се. По-възрастният се приближи към мен. Това беше моя шанс. Скочих върху него и се опитах да го ухапя. Той ме избегна като светкавица. Разбрах, че си нямам работа с хора. Това бяха вампири. След малко нищо не помнех.

Събудих се в друго помещение, не по-малко, тъмно и гаднo. Усетих нещо на пръста си. Нещо кръгло? Пръстен? Сестра ми е разказвала за тях. Предпазват те от слънцето. Защо тези вампири са ми го дали? Стоях известно време сама и се чудех какво ще става на татък. Появи се момичето.
-Здравей!-каза то.
-К-акво искате?-попитах уплашено-Но аз те разбирам!
-От пръстена е-рече то от известно разстояние-той има такава сили.
-Какво искате от мен?-попитах пак.
-Хууу... Виж... Ние въобще не очаквахме да намерим някого там. Очаквахме...нещо. Ти ни остави безмълвни. Трябва да те питам... Познаваш ли Катрин Пиърс?
-И да я познавам за какво да ви помагам?
-За това.-момичето показа една банка с кръв.
-От къде знаете за мен?
-Видяхме зъбите ти като искаше да ухапеш приятеля ми. Съгласна ли си?
Кръвта ме викаше. Не помня да съм пила от трансформацията си. Съгласих се. Момичето ми хвърли банката и зачака.
Започнах да пия. Сигурна бях, че изглеждах като животно, но не ми пукаше. Когато кръвта свърши момичето ми каза да говоря. Започнах:
-Аз не познавам Катрин Пиърс.
Елена изглеждаше объркана, разстроена, ядосана и сигурно щеше да ми се нахвърли, ако не бях казала:
-Аз познавам Катерина Петрова.
Момичето се учуди и успокои.
-Продължавай!
-Ами... Тя ми е сестра...
Настъпи мълчание.
-Чакай, Катерина има сетра?!
-Да.
-Защо беше в онази килия, заключена с магия?
Едното момче се появи е рече ядосано:
-Стига въпроси за днес!
-Но, Деймън...-каза момичето.
-Не, Елена! Казах ти да не го правиш, но ти пренебрегна думите ми. Тръгваме от тук. СЕГА!
И останах сама...

Здравейте! Това е втората ми история, която смятам да напиша. Надявам се тази да е по-сполучлива от миналата и да има оше повече хора, които я четат. Дано първата глава да ви е харесала. Ще се видим във втората.😃😊