Дневниците на Карина

Спасявам живот

Заедно с Елена се върнахме в къщата, защото знаехме, че Катерина не е слаб противник. Щом влязохме, заварихме Стефан на земята с кол забучен в корема му. Деймън и сестра ми не бяха тук.
-Аз отивам да намеря приятеля ти, а ти се погрижи за Срефан.-казах аз.
-Не можем да се разделим. Направихме ти заклинание в случай, че решиш да бягаш. В момента, в който щяхме да те разменим, Деймън щеше да го махне.
-Направо страхотно!
Срефан изстена.
-Хайде!-подканих Елена.
-Няма да го оставя!-викна тя. Беше клекнала до него и изваждаше кола.
-Той ще се оправи, но не знам дали Деймън е добре.-казах аз.
-Охх... Добре. Да вървим.
-Затичахме се по стълбите на горния етаж имаше още по-потрошени работи от първия.
-Няма ги тук!-рече Елена.
Огледах се.
-Прозорецът е целият счупен. Скочили са през него!-рекох.
Запътихме се на там. Без да се колебаем скочихме. Беше високо около 10 метра, но ние не сме хора, че да се страхуваме.
Огледахме се. От другата страна на къщата се чуваха викове. Видяхме Катерина, която се опитваше да улучи Деймън със някакви стрели. Елена се затича на там и аз усетих притегляща сила.
-Я, виж ти кой се завърна!-рече Катерина.
Деймън имаше достатъчно време за да се възстанови от драскотините, причинила ги сестра ми.
-Разбирате, че не искам да ви убия,  нали?-рече тя.
-Хмм...Странно...Останах с чувството, че искаш точно това.-обади се Стефан, идвайки към нас.
-Да ви видим!-каза Катерина и хвърли стрела към Стефан, тъй като знаеше, че не може да я избегне, защото е още слаб.
Мигновено се затичах на там и вместо да улучи Стефан, стрелата улучи мен. Знаех, че тя не е обикновена, а с върбинка. Не бях въобще силна, защото колкото и кръв да ми даваха, тя ми беше недостатъчна, затова последното, което помня, е как стрелата ме улучи точно до сърцето и викът на Елена. След това загубих съзнание.

Събудих се в легло в къщата на братята Салваторе. До мен седеше Елена и ме гледаше притеснено.
-Как си?-попита ме тя.
-Как да съм? Всичко ме боли, вие ми се свят, но ще се оправя.
-Искам да ти благодаря, че спаси Стефан.-рече Елена-Катрин се измъкна, но изпусна шишенцето с елексира.
-Значи все пак сте го взели. А какъв е този елексир?
-Против вампиризъм.
-Уау...
-Я виж кой се е събудил.-рече Деймън, който туко-що беше влязъл в стаята.