Робинята

Глава 2

Когато напусна стаята си Девлин беше повече от доволен. Тази вечер той щеше да празнува. За сега щеше да остави сестра си да мисли че има последната дума, но много щеше да се изненада когато разбере че това не е така.
В дневната срещна икономката мисис Аштън, която работеше за семейството му откакто се помнеше. Тя беше жена на средна възраст с прошарени кестеняви коси и мили кафяви очи.
— Мисис Аштън, аз излизам и не знам кога ще се прибера. Ако се случи нещо, което не може да почака до завръщането ми можете да ме намерите в клуба, ще бъда там цялата вечер. Разбрахте ли ме, мисис Аштън? - попита той с известна доза съмнение, тъй като знаеше чувствата на икономката към Александра. Тя я възприемаше като родна дъщеря и беше повече от сигурен че тя не ще позволи нещо лошо да се случи на  Александра, дори и това да се окажеше за нейно добро.
— Да, милорд - отвърна тя.
— И моля наглеждайте сестра ми, тъй като тъкмо научи, че е сгодена за лорд Анселм Уорли и не се знае какво може да направи. Ясен ли съм?
— Да, милорд - отвърна отново тя.
— А ясни ли са ви последствията ако с ваша или чужда помощ тя успее да провали плановете ми? - попита той.
Когато видя че икономката кимва в знак на потвърждение той каза:
— Добре тогава. Приятна вечер, мисис Аштън - каза той и тръгна към входната врата, където всяка вечер го очакваше карета с герба на графове Блекстоун, за да го откара в клуба, който посещаваше от години.
— Приятна вечер и на вас, милорд - каза тя, след като затвори вратата след Девлин и се запъти към стаята на Александра, в която се беше затворила след разговора с брат си.
Когато стигна до стаята ѝ и отвори вратата завари това което и очакваше. Александра да крачи напред и назад, а стаята да е в пълен безпорядък, сякаш през нея е преминал ураган. Леглото беше разхвърляно, дрехите от раклата бяха навсякъде из стаята, а шишенцата с парфюм и бурканите с крем се търкаляха по пода.  Така ставаше всеки път когато Александра се ядосаше на брат си. Но сега беше два пъти по-лошо от преди, след като тя още не се беше успокойла. Обикновено когато се ядосаше толкова, след като бе преобърнала стаята с краката нагоре, тя доста бързо забравяше яда си и започваше да се смее заедно с мисис Аштън, която всеки път когато имаше нужда от нея и се притичваше на помощ. Или за да я успокой след някоя разправия с брат ѝ, или по някакъв друг проблем, който се нуждаеше от незабавно решение.
В този случай мисис Аштън знаеше че господарката ѝ няма да се успокой така лесно след като научи за предстоящата женитба, която ѝ беше устроил брат ѝ. За това когато младият господар беше излязал от дома, тя веднага се беше запътила към стаята на Александра за да провери какво е положението. И както и бе предполагала, то съвсем не беше розово.
След кратък оглед на щетите мисис Аштън се обърна към младата си господарка, която най-накрая беше спряла да крачи из стаята, като затворен тигър в клетка, и бе застанала край прозореца с втренчен поглед навън.
— Милейди, да повикам ли Корин да почисти стаята Ви? - попита мисис Аштън.
— По-късно. Брат ми излезе ли? - на свой ред попита Александра.
—  Да, милейди. Излезе преди малко и се отправи с каретата към клуба си, както всяка вечер.
— Добре - каза Александра и се обърна към своята икономка. — Изпрати един от лакейте на доковете за да провери кога потегля първият кораб за Ирландия. Когато се върне изпрати го веднага при мен. И нито дума за това на брат ми! Разбрахте ли ме мисис Аштън? - попита тя. Последва кратко кимване с глава от страна на икономката, но тя не беше успяла да скрие тревогата си за своята господарка. Тя не се страхуваше от уволнение, но щеше да бъде добре да запази работата си в този дом, но по-важно за нея беше да помогне на младата си господарка да се измъкне от лапите на брат си.
Александра разбра за какво си мисли нейната икономка и реши да я успокой, тъй като знаеше че нищо лошо няма да ѝ се случи. Докато стоеше затворена в стаята си тя мислеше единствено как да се измъкне от предстоящата женитба и беше решила да замине за Ирландия при леля си. Беше сигурна че като пристигне там нищо лошо няма да и се случи. Единственото което я тревожеше сега беше пътуването, но за това щеше да мисли после.
— Не се безпокойте, мисис Аштън, нищо лошо няма да ми се случи - увери я Александра. — Също така дочух и разговора ви с брат ми и ви уверявам че той няма да разбере че вие сте ми помогнала да избягам.
— Това въобще не ме интересува, господарке, искам само вие да сте в безопасност и добре. Не ме мислете мен, аз ще си намеря друга работа, ако въобще се случи да ме уволни младият лорд. Затова не ме мислете, а вървете - говореше икономката, но сетне попита. — Но защо вие да знаете кога потегля кораб за Ирландия, милейди? При лейди Филдинг ли смятате да отидете? Ако е така трябва да знаете че той ще ви намери там и ще ви доведе за да се омъжите за лорд Анселм.
– Да, така е - съгласи се с нея Александра. – Но ако му кажете че съм отишла на гости на някоя от моите приятелки за да обмисля предложението му. Но в замяна на това той да не ме търси докато сама не дойда и не му съобщя лично решението си. Той знае че постъпвам така винаги когато съм несигурна в нещо. Така че няма да се усъмни в нищо и аз ще имам предостатъчно време да стигна при леля си, а и сигурно ще успея да си намеря и съпруг. Затова побързай и изпрати някой лакей да провери разписанието на корабите за да знам кога да потегля. Побързай!

При тези думи мисис Аштън забърза към вратата, но беше спряна от последните думи на господарката си:

– И, мисис Аштън! Изпратете Корин да почисти стаята. Все едно е минало торнадо през нея - каза Александра и стаята се огласи от веселия ѝ смях.

Сега по-възрастната жена беше по-спокойна. Александра отново си беше същата. Сега оставаше само да изпълни заръката ѝ без брат ѝ да разбере. На нея този брак също не ѝ беше по вкуса затова щеше да направи нужното за да помогне на младата жена дори и това да ѝ костваше работата като икономка в този дом.