ᴛʜᴀᴛ ɢɪʀʟ [ᴄᴏᴍᴘʟᴇᴛᴇᴅ]

Chapter 19

-Ехоо, Ким?-Юна размахваше ръка пред лицето ми.

-Ъъ..да?-попитах.

-Къде се пренесе пак?

-Ъгх, извинявай.Какво казваше?

-Пфф.Искаш ли да се поразходим?

-Не мисля, че съм в състояние да изляза навън.-отвърнах.

-Разбирам, че боли.Но не можеш вечно да мислиш за това.

-Казваш го само защото не знаеш какво е.Постави се на мое място поне веднъж.

-Мислиш, че никога не ми се е случвало ли?Мислиш, че не съм била на твое място ли?Така ли?-започна да вика.

Тя стана от мястото си и се запъти към вратата.

Внезапно спря и се обърна към мен.

-Предполагам си се досетила, но..аз й дадох номера ти.

Вече знаех относно това, но реших да го прикрия.

-Защо?-попитах.

-Тя ме изнуди.Заплаши ме, че ако не й го дам тя ще...ще каже на цялото училище какво се случи в детската градина.-промълви с треперещ глас.

-Ох.А какво се случи тогава?

-Може би някой друг път ще ти кажа.Съжалявам.-отговори с насълзени очи, излизайки от стаята.

Последвах я надолу по стълбите.

-Юна.Юна, чакай.

Тя така или иначе не ми обръщаше внимание.Накрая спрях посредата на стаята, гледайки отчаяно.Тя си тръгна.

Неусетно забелязах Чонгкук до мен.

-Как мина разговора ви?

-Не питай.-отвърнах и се насочих обратно нагоре.

-Нашите след малко се връщат.Приведи се в ред и ела да вечеряме.-усмихна се.

-След подобен ден не мисля, че ми е до вечери, Кук..

-Ким, моля те.Казах на нашите, че вече си поканена.

Започнах да се изнервям.Той не беше ли до мен преди малко?Не видя ли какво преживях?

-Защо си решил това вместо мен?-попитах през зъби.

-Ами, вие с Юна говорихте, а нямаше как да те попитам.

-На примерен ли се правиш?

-Хей! Казвам ти истината.Облечи си нещо стилно и не искам да чувам повече оплаквания по тази тема.

-Пфф.-ядосах се.

Въобще не ми беше до това да се срещам с родителите му.Съкрушена съм отвсякъде, а той иска да вечерям със семейството му...
Не е ли пълен кретен?

Мина 1 час, а все още не знаех какво да облека.Накрая щях да изляза с дрехите на Чонгкук, които между впрочем все още бяха мокри.

Прерових гардероба му и намерих една леко детска блуза.
Не се стърпях и я облякох.

Беше..сладко.И ми пасна идеално.

Пооправих си косата и лицето, за да не приличам на някоя самодива, разбила се в дърво.

Чух гласове, идващи от долния етаж, което означаваше, че родителите му са тук.
С това настроение не знам как ще я докарам.