Влюбена в брат си (FANFICTION - Harry Styles )

Prologue

Днес щях да се срещна с брат си отново,не го бях виждала от 5 години. Сега съм на 16, а той на 18.
Няма да крия - много се вълнувах. Сигурно се е променил много. Дано е запазил искрата в красивите си зелени очи и не се отдалечил от мен . Честно казано си падам срамежлива,така че ще е добре,ако той ме заговори.
А сега и причината,поради която трябваше да бъдем разделени - нашите не се разбираха. Аз трябваше да остана с мама, а Хари се премести в Англия, с татко. Бях безкрайно тъжна,защото колкото и да ме дразнеше,обичах брат си,а се наложи да преживея едни от най-важните си години без него. Липсата му се усещаше.
С мама живеем в малка къща с басейн,въпреки че тя има доста високи доходи. Просто не ни трябва по-голяма.
Мислите за Хари ме обладаха - сигурно се е променил много визуално..дали е станал още по-хубав или е погрознял? - засмях се на тези си мисли . Това е абсурдно,още от малък си беше красив. Не помня много от характера му, но знам ,че беше много твърдоглав и не слушаше никого.

С мама чакахме на летището Хари,който всеки момент трябваше да излезе през сивите врати, които ми изглеждаха много безлични. От скука започнах да си представям как ги боядисвам в багрите на дъгата и пиша с големи букви : " Добре дошъл,Хари! "
О, не ..Сега отново започнах да се притеснявам ...какво трябваше да направя,щом той дойде? Да го прегърна или да си седя кротко? Дори не знам какво харесва той. .уф
Това Хари ли е? Замръзнах на място . Това високо ,мускулесто момче с къдрици и красиво изразени скули той ли е ? Тялото ми се наелектризира. Бях го зяпнала и някакси погледът му намери моя и огромна усмивка и трапчинки озариха лицето му . Помаха ни и се приближи.
- Хари е тук ! - мама жизнерадостно съобщи,сякаш не можех да видя сама и започна да му маха.
Хари прегърна мама и след като я пусна,се обърна към мен.
- Елинор - гласът му беше дрезгав..и мъжествен - Няма ли да прегърнеш братчето си?
Известно време стоях като вцепенена,но се опомних и го прегърнах . Той ме дари с кратка усмивка и с това приключи комуникацията си с мен. ..

В колата Хари сякаш се беше превърнал в друг човек. Дори не ме поглеждаше,беше много намръщен. Мама не спираше да му разказва разни неща ,сякаш,за да не настъпи неудобна тишина,но си личеше,че брат ми се отегчава.
Търсех погледа му,но той не ме отразяваше. Почувствах се гадно.Явно се беше разочаровал,когато ме е видял.