Аз бях огън,
А той бе лед!
Горях,
Трошах всичко наред.
Но в сърцето ми имаше онази жажда,
Онзи пламък в очите!
Но уви при него не бе така.
Сърцето му бе мрачно и студено!
Той не бе готов да обича.
Опитвам се да го науча,
Но уви ако продължа и моя пламък ще угасне.
Уви ледът огън не привлича!
Един ден може пак да се срещнем,
тогава може да е намерил някоя с по-силен пламък от моя,
Която леда да разтопи.
Ще се срещнем пак,
По - зрели и по - големи.
Ще се усмехнем и ще си спомним за хубавите ни моменти,
Но и за лошите.
Просто ще се усмихнем и ще продължим напред,
и то щастливи!
Защото луната не се среща със слънцето,
но пак блести ярко!
YOU ARE READING
Стихове за любов!
PoetryСтиховете са изцяло мое творение!Не съм ги търсила в Интернет или нещо подобно.Начинаеща съм в писането,затова ще ви бъда благодарна ако ми казвате вашите мнения.
