Г.т. Чаньол.
Беше топла сутрин, аз се бях запътил към фирмата, за поредната среща, която се състои всяка година. Щом вече пристигнах влязох във сградата, огледах се наоколо и съзрях онова момче с червенокосата коса, да пие сутрешното си кафе. Подминах го и отидох в кабинета си. Звъннах на секретарката и ѝ казах да прати някой, за кафе, тя веднага ми затвори и вече чувах как звъни на някого.
След пет минути, на врата ми се почука, а аз позволих да влезе, бях затрупан от сякакви документи и албуми на сегашните популярни звезди. Щом вдигнах глава отново видях него, претръпнах мигновенно, не знаех какво се случва, изключих автоматично.
-Извинете, че не донесох кафето по-рано, но кафемашината се беше развалила.
Естествено веднага се разсеях и се стегнах, поглеждайки право в очите му.
-Важното е, че поне носиш нещо.
-Отново се извинявам.
Г.т. Бекхюн
След като отново се извиних, обиколих около бюрото на така наречения ми шеф, не разбрах какво стана, само усетих как се спъвам от нещо и го поливам целия с собственото му кафе. Край, сега загазих..
-Господи, много съжелявам, не знма какво ми става.
Веднага извадих кърпички от задния си джоб и почистих лицето му, от което така сладко капеха капки кафе, а той ме гледаше проницателно, без да мръдне нито да се обади. Изведнъж стана и започна да разкопчава ризата си, аз почервенях, за по-малко от секундата. Той метна ризата си на стола и ме погледна.
-Моля те, бръкни в онова малко шкафче и ми извади друга риза.
-Разбира се.
Отивах, за друга риза, но не можех да спра да го гледам, взех първата черна риза, която съзряха очите ми и застанах до него, а той ме погледна и с пръст посочи, че желае аз да го облека. Естествено, аз отказах, но когато рязко и от изневиделица ме притисна към стената, щях да направия всичко, което ми каже.
Здравейтеее. Направих я малко дълга, но това е от невнимание, голяма работа. 💓
