I woke up, but without you «vkook»

me

« Хйе Ра »

- И смяташ, че като го накараш да си мисли, че си изчезнала, ще се сближи с брат ми? - Хйе Ра бе доста хитра, дори и плановете и да не изглеждат добри, то тя винаги успяваше да над играе съдбата - А и защо въобще влязохме в съня им? И какви са тези имена? Хйе Ра, Ан Рьом? Звучи смешно!

- И как би се кръстил ти, а? Това е сън, не можем да позволим нещо от реалния свят да стъпи тук! - реално това бяха Кристал и У-куон, но под други имена и визия. Кристал бе решила, че ако те са главните герои в съня, ще потръгне цялата ситуация. И ето на, съзнанието на Чонгкук бе напълно в съня, който започна всичко.

- И сега какво, умнице? И двамата ще доприпкат при мен, за да им съдействам, ако знам нещо - объркания поглед на Ан Рьом, накара Хйе Ра да изцъка нервно с език, разрошвайки заплетената си коса, опитвайки се да и придаде някакъв вид, без успех.

- Хмм, ами нека направим нещата опасни. Включи въображението си, Ан Рьом, когато замислиш всичко аз ще съм готова да го сторя, но внимавай - ако претовариш съзнанията им и ги докараш до паника, могат да получат пристъп, докато са в кома - всичко бе изказано на един дъх, а Ан не знаеше как да постъпи. Докато успееше да отвърне, Хйе Ра бе изчезнала, което означаваше, че той няма никакво време за мислене, трябваше да създаде някаква случка, която да бъде опасна, но и непретоварваща.

- Аз да не съм Шекспир, че да измисля всичко? Доообре У-куон,  какво би направил, ако отвлечеш някого.. мм да го убиеш? Не, прекалено лесно. Да го изнасилиш?....... Ужас, не. Да го използваш изгодно? Мда, има логика в това.. - отново се замисли, но преди да проговори на себе си каквото и да е било, телефона му звънна - А това трябва да е малкото ми братче!

Взе телефона, минавайки с пръст по екрана, натискайки зелената слушалка.

- Да братко? - Ан Рьом проговори, изчаквайки да чуе отговор.

- Виждал ли си, Хйе Ра? Не се е прибирала у дома и Техьонг се поболя от притеснение..

- Сутринта я видях с някакво момче, малко по-голямо от нея, но помослих, че знаете - не бе най-убедителната лъжа, но щяха да се вържат.

- Как изглеждаше? Тя дърпаше ли се или? - сега това бе гласа на Техьонг, бе разтревожен, а гласа му само го предаваше.

- Черна коса, кафеви очи, добре изглеждащ, облечен в черно, не мога да дам подробности, бяха на разстояние от мен - Ан прехапа устна нервно, бе описал момче, което бе видял някъде по улиците, още докато бяха на бял свят.

- Добре, а къде ги видя и накъде отиваха? - твърде много въпроси, които само затрудняваха и без това кухата глава на Ан Рьом.

- Минавах през сладкарницата до училище, Хйе Ра и непознатият бяха на кафенето отсреща. Той държеше ръката и, но стояха на една маса. Не знам къде са сега, трябва да го издирим и ще я намерим

'браво Ан Рьом дано не си докарал децата до пристъп!' - това бе гласа на Хйе Ра в главата му, тя чуваше всяка една изречена дума - ' Можеше и по-добре'

- Ан Рьом? Ехо? Какво стана?

- А?  Нищо, а ще разпитам хората, може да са видели нещо, до после! - връзката бе прекъсната.

- Можело  по-добре.. Пфу, да бе - прошепна Ан Рьом на себе си, но Хйе Ра можеше да чуе дори прашинка и той знаеше това.