Chapter 100

3.6K 30 0
                                    

Бях нервна, докато вървях през задимения бар. Защо си мислех, че това е добра идея? Хари ще ме убие, а Стеф ще си помисли, че съм откачила.

- Теса, какво по дяволите правиш тук? - попита ме Стеф и ме прегърна.
- Аз.. Търсех те. - отговорих.
- Всичко наред ли е? Или просто ти липсвах? - засмя се.
- Просто ми липсваше. - реших да мина с това, засега.
- Не сме се виждали от години! Къде те скри Хари? - пошегува се Найл и ме прегърна.

Тристан се появи зад Стеф и сложи ръката си на кръста й. Тя се се облегна на него. Знаех, че са разрешили проблема си с Моли.

- Ела, седни с нас. Поне засега. - усмихна се Стеф и ги последвах към масата им.

Засега? Чудя се дали това означава, че Хари ще дойде по - късно. Реших да не питам точно сега и си поръчах бургер. Цял ден не бях яла нищо, а вече бе 3 след обяд.

- Ще им кажа да внимават с кетчупа. - засмя се сервитьорката и се върна в кухнята.

Тя може би ме помни от последния път, когато Хари направи сцена за кетчупа в бургера ми. Играех с пръстите си, докато чаках колата си.

- Изпусна много яко прати, Теса. - каза Найл.

Той вдигна чашата си и изпи останалата бира в нея.

- Наистина? - усмихнах се.

Най - лошата част от това да съм с Хари е, че не знам дали ми е позволено да кажа на хората, че сме заедно. Ако бях във връзка с нормален човек бих казала "О, да, но ние си прекарахме страхотно на сватбата на баща му.", но след като връзката ми е далеч от нормална си замълчах.

- Да беше много лудо. Ходихме до доковете, вместо до къщата. Купонясвахме, а след това дори не ни се наложи да разчистваме. - засмя се той.
- О, да не би Джейс да живее там? - попитах, опитвайки се да звуча неутрално.
- Какво? Не, доковете са си докове за лодки. - засмя се и продължи - През деня работи там и живее наблизо.
- О..
- Беше адски студено, но Тристан скочи във водата гол. - засмя се Стеф, но Тристан я сръчка.
- Не беше толкова зле. Не чувствах нищо, когато се потопих във водата. - засмя се.

Храната ми дойде заедно с крилцата на Тристан и три бири.

- Сигурна ли си, че не искаш бира? Сервитьорката няма да те провери дали имаш годините. - каза ми Найл.
- Не, ще трябва да карам. Но благодаря.
- Е, как е новото ти общежитие? - попита ме Стеф и си открадна картофче от чинията ми.
- Моето какво?
- Новото ти общежитие? - повтори бавно.
- Нямам ново общежитие.

After 2 (BG превод) Where stories live. Discover now