Слънцето блести в усмивката й
Луната изгрява със сълзите й
Морските вълни се надигат със смеха й
Цвете пониква със всяка нейна дума
Грубостта й е нежна и движенията резки, но грациозни
Какво ли се очаква да направи този път?
Да избухне като вулкан, да тича и да не спира, лека като вятъра
Да се смее до припадък, а после
Пак
Отново
Отначало
Отново в кръга, който прави живота й смислен.
Докато ти
Седиш
Мислиш
Анализираш
А после
Пак
Отново
Отначало
И край.
