Защо си само ти в мислите ми?
Защо думите ти са запечатани в ума ми?
Защо усмивката ти стопля сърцето ми?
Чакам всяко твое съобщение, скачам при познатия звук.
Тишината ме обгръща и изгарят ме въпроси.
Пак се чудя кога ще се обадиш, кога ще чуя гласа ти?
Понякога се чувстваме безсилни и отчаяни...
Умът не надделява, няма логика в любовта.
Чувствата ме изпепеляват.
Усещам коремът си да гори, краката да омекват.
А след това се прераждам като феникс от прахта.
Всичко се повтаря,
Часовете минават като секунди до теб
И ти си тръгваш.
Взимаш слънцето със себе си, топлината, щастието, сърцето ми.
И аз отново чакам да получа съобщение от теб.
