Али:
Отидох в стаята от където идваше плачът.Влязох в детската.Вали полюшваше в ръце червената Бела.Взех я.Тя гореше!Вал каза,че преди половин час е пила сироп за бебета и се очаква до дестина минути да подейства.Не знам какво ще правя.Сама с болно бебе в Буенос Айрес,без кола и батерия на телефона.Добре,че леля е тук.
След два часа бях пробвала всички бабини деветини за сваляне на температура,но нищо не даваше резултат.Сринах се.Не знаех какво да правя.Вал си взе телефона и излезе от стаята.Страхотно!Сега съм още по-сама!
Крис:
Лежах си в леглото и телефона ми зазвъня.Вдигнах.Беше майка ми.Каза,че е дошла в БА,за да гледа Изабела.Изи е вдигнала температура,а Али се е сринла.Със скоростта на светлината сложих тениска и се изстрелях в колата.Карах супер бързо.След 8 минути бях пред апартамента.Почуках.Майка отвори.Влетях направо в детската.Али плачеше,държейки плачещата Иза.Сърцето ми се къса да ги гледам така.Двете най-ценни същества в живота ми.Трябваше да мисля трезво.Видяхкошчето на дъщеря ни в ъгъла.Взех я от ръцете на майка ѝ и я сложих вътре.Завих я.С другата си ръка изправих Алекса.Прегърнах я през кръста,понеже имах усещането,че пусна ли я ще се сгромоляса на пода.Слязохме долу.Бебо оставих отзад,а Али наместих на предната седалка и вече пътуваме към болницата.Майка ми остана в апартамента,а Лекси като по чудо не ми се е разкрещяла още.Явно наистина е притеснена.Много бързо стигнахме болницата.Отидохме в педиатричната част и ни приеха веднага.Прегледаха Изабел.Просто от зъботе,които никнат.Толкова ни изплаши.Дадоха ни една пастичка за венци,за да няма повече такива инциденти.Бела вече беше добре,но майка ѝ....докато се осъзная припадна в ръцете ми.
