Me&You

2част

Me&You
2 част

К: Той е починал, още когато съм била на 2. Не го помня много, но майка ми, ми е разказвала за него и ми е показвала много снимки.
Д: А какво работиш?
К: В едно кафене след училище, а понякога през нощта като детегледачка.
Д: И как се справяш с времето?
К: Горе-долу…

Двете се засмяхме.

/ След няколко часа /

Говорехме си толкова дълго с Делфи, че неусетно стана тъмно на вън. Ние станахме и си тръгнахме, като дълго време спорехме коя да плати сметката. Накрая тя победи и плати и моята сметка.

Вървяхме по улицата в мълчание. Беше толкова добра и мила жена. Разказа ми, че мъжът ѝ починал преди 3 години, но все още не го е прежалила. Както и че има двама сина – близнаци. Една година по-големи от мен.

Вървяхме и изведнъж забелязах, че стигнахме моята сграда.
К: Делфи, аз съм до тук.
Д: Къде?

Аз посочих старата и почти срутена сграда зад гърба си, а тя се ококори.
Д: Тук ли живее?
К: Да, наемът е евтин, а и е близо до училището ми. Какво друго ми трябва.
Д: Ти си знаеш. Надявам се да се излезем заедно отново, миличка.
К: И аз!

Усмихнахме се и аз се обърнах. Тъкмо да отворя входната врата, чух как тя ме пита въпрос. Спрях и я изслушах:
Д: А как каза, че е фамилията ти?
К: Севиля. Карол Севиля.
Д: Хубаво име!
К: Благодаря!

И вече се разделихме. Тя пое по пътя си, а аз влязох в моята дупка.

/ На следващият ден /

Тъкмо влизах в часа по Математика. Преди да седна на мястото си, чух гласа на госпожа Мартинез, насочен към мен. (ГМ)
ГМ: Карол, вика те директорът.

Погледнах часовника си и видях, че до часа има точно една минута.
К: Но аз дори не съм закъсняла.
ГЖ: Не става дума за закъсняване… този път.

Обичайно строгият поглед на математичката бе смекчен и интуицията ми изпращаше предупреждение.
К: Добре. – и кимнах.

Тръгнах към директорския кабинет. Стигнах пред него и почуках. От вътре се чу глухо „влез” и аз реших да вляза. (ДД)
К: Добро утро!
ДД: Добро утро, Карол! Ела, седни.

На единия стол пред бюрото на директора имаше човек. Но не виждах нищо, а само висящи женски крака.
К: Имате посетител.
ДД: Госпожата е тук, за да се срещне с теб.

Аз сбръчках вежди. С мен? Но защо?

Седнах на стола до жената и чак тогава видях коя беше тя. Това беше Делфи!
К: Ах! – изненадах се.
Д: Здравей, отново, Карол!
К: Здравей! Какво правиш тук?

Дано частта да ви е харесала, милички! <3 <3 :* :* Искам да прочета мненията ви в коментарите!! <3 :* :* :*
Целувки! :* :* :*