All your fault

1.Преди 8 месеца

-Чакайте ме!-затичах се към тях,а те започнаха да вървят все по-бързо и да ми се подиграват колко съм бавна-Не е забавно,всички знаем,че мога да ви настигам до утре сутринта.

Беше началото на втория срок и навън всичко все още беше покрито с ледената си обвивка.

След като те се смилиха над мен да ме изчакат,дишах сякаш за пръв път си поемам въздух.

-До магазина отивате,нали?-попитах аз,между опитите ми да си поема въздух и да успокоя дишането си

-Да,но трябва да побързаме,защото има 20 минути до започването на часа.

Това го каза Лиса.Тя е висока дългокрака блондинка със сини очи,но е коренно различна от стереотипа за русите кучки.Отличничка,взима различни стипендии,прибира се след училище,за да учи и ако и остане време излиза с нас.Прибира се в 20:00,защото техните са изключително строги спрямо нея.Не се занимава с момчета,не пуши,не пие,тоест е най-примерния човек,който познавам.Доста далеч от стереотипа за русите кучки,нали?

-Хора,вярно ли е,че ще правим тест по химия?-питам аз,знаейки,че няма да правим тест,но щеше да ми бъде забавно да им видя уплашените физиономии.

-Какво?!-извикаха всички

Както и очаквах всички започнаха да коментират запалено дали ще има тест и да се чудят кога да си направят пищови понеже не са учили и си нямат и на идея какво сме учили.

Вече бяхме пристигнали до магазина и аз се отправих да си търся киселото мляко и бисквитките,защото всяка сутрин закусвах това.

Часа по химия

Вече целия клас си мислеше,че ще правим тест.

-Добър ден,ученици!Днес ще правим тест,така че моля да извадите по един лист.

Моля?!Току-що тя каза ТЕСТ.Аз се базиках с всички и сега какво?Всички имат пищови,само аз не,що за карък съм?

Докато аз се стресирах всички започнаха да се смеят.Вдигнах погледа си от чина и се огледах.Какво да видя?Всички ме гледат,включително и госпожата и ми се смеят.Окей,явно са схванали,че ги базикам и сега ми го връщат.

-Добре,добре,хванах те ме.

Всички започнаха да се смеят по-силно и благодарение на техния смях и аз започнах да се смея.Госпожата помоли всички да се успокоят и да запазят тишина и часа продължи нормално като изключим погледите,които се завъртаха на всеки 2 минути към мен.Часа свърши и аз се забързах напред с надеждата да избена всичките коментари,които щяха да последват.