ГОДЕНИК?!

61 1 0
                                    


2974 година. Човечеството е развило нови технологии и е приело всички сексуални ориентации за нормални. Въпреки многото свободи, една стара догма се е възвърнала в живота на хората - уреденият брак. Всяко новородено дете минава през машина за определяне на сексуалната му ориентация и веднага след това машината намира няколко перфектни партньора за детето, от които родителите му избират най-перфектния за детето си.

И тук се появява нашият, току що навършил 14 години, герой - Чорапчо. Поради многото синтетични генетични изменения в човешкия геном, един от най-редките цветове коса станал кафевият. Този ген станал толкова рядък, че само 1% от населението на планетата го носел в гените си и само 3% от носителите му се раждали с изчезващата КАФЯВА КОСА, което правело Чорапчо един от малкото, броящи се на пръсти, брюнети на Земята. Именно заради тази си рядко срещана черта, Чорапчо бил сгоден за не един, а двама човека - единият бил мъж и сродната душа на Чорапчо, определена още при раждането, а другият бил жена със КАФЯВА КОСА, която била избрана за годеница на нашия главен герой от Международната организация по опазването на изчезващите гени или накратко МООИГ.

Чорапчо никога досега не бе виждал нито единия от годениците си. Никога - до днес. Традицията бе, че когато най-младият от годениците навърши 14 години, процедурата по запознаване с определените му от машината за определяне на сродна душа (или накратко МОСД) годеници започва.

Чорапчо се готвеше за рожденния си ден, както и за посрещането на семействата на бъдещите си партньори. Едната му майка цял ден се бе суетяла около него - караше го да пробва най-различни дрехи и аксесоари, приглаждаше щръкналите му кичури коса и го напудряше на всеки кръгъл час.

Вече наближаваше седем часа и скоро гостите щяха да пристигнат. Чорапчо се опитваше да се прави на безразличен, но вътрешно АДСКИ МНОГО се притесняваше - ами ако мъжът и жената са си добре заедно и не го искат? Той знаеше че и двамата му годеници са по-големи от него, така че нищо чудно вече да се познават!

Позвъня се на вратата и двете майки на Чорапчо подскочиха. Момчето се нервира още повече, все едно коремът му щеше да се разкъса и от него да излетят десетки пеперудки. Вратата се отвори и пред очите на рожденника се разкри гледката на епично кимоно, пъстро изписано с лимони и с жълти и червени цветя, с ръкави дълги до пода. Момичето, облечено в приказното кимоно имаше дълга права коса в същия КАФЯВ ЦВЯТ, каквато бе и косата на Чорапчо, и стигаше до под дупето й. От двете страни на лицето й имаше къса до бузите коса, която явно е носела функцията на бретон някога в миналото. Върху красивото бяло лице на девойчето изпъкваха две маслиненочерни очи. Момичето представително се поклони и се представи:

Когато събуеш чорапите...Where stories live. Discover now