Когато събуеш чорапите...

Ще горя в Ада заради това ;)

- БАА!!!... – Чорапчо подскочи.

- Хахаха, уплаши ли се?... Аз съм твоя годеник – Аглет Суег. Приятно ми е!

Чорапчо светна нощтната лампа до себе си за да разкрие образа на красивото момче пред себе си. Докато брюнетът го обхождаше с поглед, сякаш времето бе замръзнало.
Аглет бе висок, слаб, но не прекалено, с руса коса до раменете подстригана на черта и големи тъмносини очи, които сякаш пронизваха душата ти само с погледа си.

- Между другото, днес излъгах. През цялото време се спотайвах около теб и те наблюдавах – Аглед се усмихна дяволито.

Чорапчо се вцепени подобно на iPhone 6 при директен сблъсък с пода.

Русокоското впи очи в неговите и доближи лицето си до неговото и нарушавайки всякакво лично пространство, каза дяволито:

- Видях всииииичко...Не мисля, че е честно само татко да получава цялото ти внимание, дори и да си го мислел за мен. Аз съм изключително ревнив и затова реших да ти покажа на кого всъщност пренадлежиш. Знай, че дори и да имаме втора годеница, тя е такава само по документи и ти принадлежиш единствено и само на моя милост!

Аглет се наведе към Чорапчо докато между устните им остана само около един сантиметър пространство, но спря само до там.
Вече отключил инстинктите си след случката с бащата на годеника си, брюнетът решида направи решителната крачка пръв. Той доближи устните си и точно когато щеше да целуне тези на Аглет, русокоското се отдръпна рязко.
Чорапчо погледна объркано засрамен, а годеникът му се изхили със самодоволна усмивка и обхождайки с поглед тялото на кафявокоското, облиза горната си устна. Той не се мотаеше и бързо повали засраменото момче върху леглото му, започвайки чевръсто да сваля дрехите му.

Лишеният от тениската си Чорапчо усети горещия дъх на русият върху ключиците под врата си. Горщият дъх се насочи към корема на момчето, но спря на нивото на зърната му. Брюнетът ахна от изненада, когато Аглет издърпа надолу, с едно бързо движение, панталоните му и зверски ги захвърли на пода, не по-далеч от тениската му.
Русият прекрати действията си, оставайки напълно неподвижен върху голия си годеник.
Чорапчо не знаеше какво става и вътрешно се подготвяше за всеки един възможен сценарий, но не успя да се подготви за това, което наистина се случваше – Аглет не преставаше да изследва тялото му с погледа си на мечка стръвница. Той се наслаждаваше на голото му тяло, но това което наистина намираше за опияняващо бе засраменото изражение на годеника си – то бе по-червено и от полята с доматен сос червена роза.
Аглет се подхилкна недоловимо и прилепи лицето си до това на зачервеното момче, което се отрази в плътно долепяне на телата им.

- На кого принадлежиш? – прошепвайки, попита русокосият право в ухото на момчето.

- ... На теб – колебливо отвърна Чорапчо.

- На кого? – отново попита Аглет.

- На теб... На Аглет Суег! – засрамено отвърна момчето.

- Не го забравяй занапред – каза Аглет и се отдръпна, стана от леглото и просто си излезе от стаята, оставяйки Чорапчо да лежи напълно гол в тъмната вечер.

Изоставеното момче не посмя да се облече, мислейки си, че Аглет може и да се върне за да довърши започнатото, но така и си остана, защото съвсем скоро заспа дълбоко, някак облекчен, че не бе нужно да пази тайната за малкото си „приключение” със Захарчо от бъдещия си съпруг...

***

Чорапчо се събуди чак на следващата сутрин както бе и заспал – напълно гол.
Скоро едната му майка дойде за да го приготви за „първата му среща” с годеника му – все пак всички други си мислеха, че Аглет досега е бил на важна бизнес среща в Малария...

На вратата се позвъня и от нея излезе същият Аглет, но в снобарски дрехи, които бяха толкова снобарски, че дори и чорапите му бяха избродирани с диамантена коприна от ГМО копринени буби.
Русокоското любезно се представи:

- Изключително ми е приятно да се запознаем, казвам се Аглет от династията Суег – Аглет пое и целуна ръката на едната майка на годеника си – Срещата ми с вас бе отложена поради неотложни дела, за което дълбоко съжелявам и се надявам отсега нататък да не ви разочаровам.

- Охохохох –изхили се майката – Какъв възпитан младеж!

В същото време, Чорапчо седеше отстрани, чакайки да се „запознае” с Аглет, но остана разочарован защото русокосият, не само не го отрази, но и го погледна с  „Обиден съм ти и за да ти простя трябва да ми играеш по балалайката” поглед.

Възрастните придружиха Аглет и Чорапчо до жълтата зала, където ги чакаше и Гангуро за по един чай. Родителите решиха да се оттеглят и да оставят младите да се опознават. Ех, младини... И те едно време бяха стресирани за първата си среща с годениците си...

Оставяйки тримата сами, в жълтата зала настана неловка тишина, която момичето реши да разчупи:

- А-аз съм Гангуро от династията Сен -  годеницата Ви – очевидно тя бе по нервна и от кокошка над горещ казан по Коледа, но се стараеше да започне отношенията с бъдещите си двама съпрузи – Аглет и Чорапчо добре.

- Приятно ми е да се запознаем, милейди – Аглет целуна ръката на момичето, карайки я да се изчерви, което то опита да прикрие с косата си. Русокосият не му даде тази възможност, защото седна плътно до нея от цялото място на канапето, което бе свободно, и започна да гали косата му.

- Знаеш, че съм хомо по рождение, но се надявам това да не пречи на съпружеските ни взаимоотношения – засрамващи реплики се изстрелваха от устата на Аглет, без той да изпитва какъвто и да било срам, за разлика от другите двама в залата.

Очевидно безсрамникът се опитваше да накара Чорапчо да го ревнува от Гангуро, за което намекваха и бързите погледи, които русият хвърляше към годеника си докато флиртуваше с момичето.

Явно Аглет не бе приел неволната изневяра от страна на Чорапчо и не смяташе да му прости докато не паднеше на колене да го моли за прошката му.

***

Вече минаха няколко часа, а Аглет и Гангуро изобщо не бяха обърнали каквото и да било внимание на Чорапчо и изглеждаше, че двамата си прекарваха доста приятно без него – момичето бе опряло главата си на рамото на Аглет и очевидно се наслаждаваше на вниманието му.

Кафявокоското се опита да се включи в разговора им, но опитът му бе заглушен от хихикането им. Аглет намираше някакво невъздържимо удоволствие да изтезава годеника си по този начин...
За щастие на Чорапчо, родителите поканиха децата в голямата зала за вечеря. Тримата седнаха един до друг и Аглет, който бе по средата им, лекичко дръпна стола си към Гангуро.

Вечерята минаваше скучно за Чорапчо – всички говореха за безсмислени политически теми, а Аглет някак бе станал душата на компанията. Точно преди да сервират десерта, русокосият се изправи за да вдигне тост:

- За бъдещите ми съпруг и съпруга! – Аглет засипа Гангуро с комплименти, като отправи един-два и за Чорапчо.

На Чорапчо направо му дойде до гуша, затова реши да играе играта на Аглет, но по своите собствени правила.

Докато всички ядяха десерта си, брюнетът пъхна ръка под покривките на масата и я постави върху бедрото на Аглет. Русият кръстоса краката си, избутвайки ръката на момчето. Чорапчо нямаше какво повече да направи без действията му да останат незабелязани от възрастните. Той не желаеше да се излага повече пред родителите на годеника си... ОСОБЕНО ПРЕД ЗАХАРЧО!!!

***

След вечерята всички се оттеглиха по стаите си.
Аглет реши, че светлината излъчвана от Луната му бе достатъчна за да открие леглото си, съблече се и легна на студените чершафи. (Аглет само се съблече, тъй като спи само по копринените си боксерки)  ;)

Русокосият тъкмо се унасяше, когато усети нещо до себе си. Нещото се пресегна и светна нощната лампа, която незнайно защо имаше червена крушка и цялата стая се освети в червена, страннозадушна светлина.
Очите на Аглет тъкмо привикнаха със светлината, когато в стаята започна да се чува тиха музика.

Очите на Аглет замалко да изскочат от орбитата си, когато разпозна образа на Чорапчо!
„Дали е стоял тук през цялото това време, докато се събличах?! Това момче ми харесва все повече и повече!” – мислеше си русокосият без да изпуска годеника си от поглед.

*Гледната точка на Аглет*

Момчето започна да се поклаща бавно в ритъма на музиката, но избягваше да поглежда към мен – бях сигурен, че щях да видя нов нюанс на червеното му засрамено изражение, ако в стаята бе малко по-светло.