Все още меслех за преживяното с " Господин Хоран " Когато тримата мъже се качиха моментално се раздалечихме един от друг. Аз слязох на следващият етаж, така че бурните ми страсти със секси момчето приключиха- нищо ново. Успях да съблазня още едно момче и това беше наистина добро начало. Чудех се какво щеше да стане относно търсенето на моят Крисчън? 3а малко да забравя! След бурното преживяване в асансьора се запознах с приемното си семейство. Оказаха се добри хора, наистина мили. Мисля, че ги харесвах повече от моите родители. Мери и Том бяха сладка двойка и доколкото гледам се спряваха с приемното родителснво отлично. Още щом дойдох ме запрегръщаха и не спираха да казват колко им е приятно, че съм тук. Мери ми подари един дневник, който беше по- голям от първата част на " То " . Приличаше на стара книга, но беше красив. Още щом ми го връчи ми каза, че това е " нещото на което мога да кажа всичко ". Трябваше да обмисля идеята. Щеше да е хубаво да водя живота си в дневник и да го публукувам някой ден ★ Извън историята- каква ирония!★ Мечтаех да съм различна и да се докажа на света, че съм нещо повече, че имам талант в себе си, който трябва да покажа. Едва ли някога щеше да се случи, но не губя надежда. - Астрид, вечерята е готова. - Идвам след 5 минути - отвърнах мило на Том и той затвори вратата. Мили хора са и явно много се обичаха. Какво ли беше това чувство? Не исках да ознавам. След някалко минутният монолог слязох долу, за да вечеряме. Храната изглеждаше хубаво, а вкусът беше два пъти по-превъзходен. - Е, Астрид - прекъсна тишината Том - какво смяташ да правиш след като завършиш? - Не знам, искам да се занимавам с поезия. Обичам да чета неща, свързани с живота на хората и това ме кара да напиша моя книга, защото ние.. Ние се въртим в кръгове, а дните просто ни имат. Ами ако ние живеем в Ада? Ако тази среда, в която живеем е Ада и трябва да направим нещо добро, за да спрем да се прераждаме и да отидем в Рая? И двамата не обелваха и дума, слушайки всяка една ме. - Аз.. Извинявам се за това - Няма проблем, Астрид! Това което каза е истинска поезия! Изглеждаше искрена, а Том все още беше като в транс. За минута успях да покажа истинското си аз, а не нимфонката в мен. - Да, права си, но.. - Явно Том не беше в транс вече - Всички правим едни и същи грешки и понякога се чудим дали ще можем да започнем всичко отначало. Сега нека плодължим с вечерята - отсече Том и продължи да яде. Остатъка от вечерята продължи тихо. Никой не обели и дума, но не ми пукаше за тях. Вече беше станало три часа посред нощ, а аз скучаех. Том и Моли си бяха легнали и за това реших да си взема мляко. Можеше да ми помогне да заспа по- бързо. Когато слязох долу хладилникът беше отворен и си помислих, че са го забравили,но изведнъж вратата се затвори и нищо невероятно се откри пред очите ми. Секси момче! - Здравей, аз съм Хари - каза той и се усмихна, разкривайки тръпчинките си. Мамка му! Ако с този британски акцент ми каже нещо мръсно щях да се подмокря на момента!
