Игра на тайни

Глава 7

Събудих се. Разтърках очи и огледах стаята. Надявах се всичко,което се случи да е просто досаден сън,но за жалост не беше така. Само че тази стая беше вече по нормална. Имаше врата. И най-странното беше,че куфарите ми бяха грижливо оставени пред нея. Станах от дивана,който когато се разпъне служеше и за легло и отидох при куфарите. Отворих ги. Вътре бяха всички мои вещи. Книгите ми,телефона,лаптопа,дрехи,бижута,гримове,огледала и всичко останало,което имах. Изпуфтях. Защо ми е всичко това? Няма къде да си нося хубавите рокли. Няма къде да си ранасям чантите. Защо?

Забелязах и една бележка. Разбрах че е от баща ми още преди да почна да я чета,заради странния почерк,който имаше. На бележката пишеше:" Здравей мила. Знам,че ти е малко не комфортно и странно. Аз те пратих тук. За да си в безопастност. В куфарите ти има ключ за вратата пред теб. Но я отвори когато си готова. А аз не мисля,че за момента си. Ако я отвориш сега ще запомниш това за цял живот."

От какво да ме предпази? И защо да го прави като ме слага в някаква си стая. А вратата... Ключът?! Намерих го. Дали да отворя вратата? Взех ключа и го пъхнах във вратата. Завъртях го. Докоснах дръжката. Беше студена. Но след секунда вече свикнах с температурата и. Натиснах и... я пуснах. Ами ако наистина имаше нещо,което да ме изплаши. Не бях готова. Заключих вратата и оставих ключа на секцията до телевизора.

Това беше главата. Стана кратка,но се надявам да ви е харесала. Съжалявам за забавянето. В най-скоро време да пусна некст.❤