Не мога да спра спомените си да идват като порой от ясно небе и да ме оставят отново с празби ръце. Ръце в които преди беше той, но няма го вече всичко все едбо във канала изтече и на половина ме отсече. Любовта ми към него още говори и сърцето ми с мозъка спори. Няма как да забравя всичко и пак щастливо да тичкам. Той си отиде а с него всичко затихна и желанието за живот във мен просто се спихна
ВЫ ЧИТАЕТЕ
Стихотворения За Любовта
Короткий рассказЛюбовта още е в нея, но човека когото обича го няма