Вечна любов

Глава 1

Неутрална гледна точка

Карол сънено отвори очи. Отиде до банята и ги изми след това си взе лек душ и отиде да закуси. Майка ѝ и баща ѝ отново ги нямаше. Тя въздиша и тръгна към кухнята. Опече си филий и ги намаза с нутела, докато закусваше гледаше пейзажа който рисуваше.

Тя имаше скрит талант, да рисува. Дори и хората да не я харесваха особено много тя харесваше всички. Помагаше им. Защитаваше ги. Но въпреки това на тях явно не им стигаше. Часовникът ѝ избибика. Алармата я подсети да спре да рисува и да ходи на училище.

Тя прибра скицника на място на който никой не можеше да го види и излезе. Когато стигна видя голямата крепост и бавно започна да се приближава към нея. Седна на тревата и изчака всички да влязат, тя седеше там и просто гледаше. Докато Руджеро не я видя. Той седна до нея, а тя дори не го забеляза. Той беше единствения приятел *силно казано* на Кари. Когато той беше с компанията си забравяше, че Карол му е приятелка. Но когато беше сам той дори испитваше по- силни чувства към нея. Но когато разбра, че Кар ще се мести той започна да я избягва. Кар се обърна и се стресна.

К:Руджеро какво правиш тук?

Ру: Чакам да влязат.

К: Защо не седна някъде другаде?

Ру: Защо? Не ме искаш ли? Слушай какво Карол, не ми се прави на голямата работа, ясно ли ти е?!?

К: Руджеро остави ме на мира!

Ру постоянно се заяждаше с нея и тя не го възприемаше като приятел, но за него така трябва да се държи за да може да не го избягват....