Чувам удар по вратата на апартамента ми и изввднъш усещам някакво странно чуство в гардите си.
Посягам да отворя врата, но озведнъш се чудя дали трябва да го направия.След всички неща които ми се случих в последните четири години се съмнявам дори в едно просто почукяане на входната ми врата.А като се сетя как започна всичко, не мога да повярва колко бързо се развиха нещата.
Въпреки всичко отварям врата а пред очите ми се разкрива най-неучакваната глетка.Как е възможно, нима някой си прави шега за да рухна както физически, писихчески и емоционално.
Същото лице, същото тяло, същите очи в които потъвах всеки път щом ги зърна, това трябва да е измама, няма как да седи тук пред мен, та той беше мъртав.Видях го, видях го със собствените си очи.Докато правеше всичко възможно да спаси хората на които държи-той умря.Затова и чуставам такава вина, защото аз бях един от тези хора.
-Кой си ти?-Попитах с голямо притеснение, което си личеше в гласа ми.
-Аз съм, не е лъжа, наистина съм жив-Каза гледайки ме с очакване да го прегърна.Все още виждах любовта в очите му, същите тези очи за които плаках толкова време.
-Не, не е възможно, той е, ти си мъръава, Майкъл е мъртав-Гласът ми трепереше.
-Знам, че е трудно за вярване но....
Прекъснах човека седящ пред мен.Не....това е невъзможно-Извиках със сълзи в очите и затворих врата.
Не, неможе да е истина, видях със собствените си очи как умря, сигурно е някаква шегата.
А като си спомня как започна всичко.....Изключително много се колебаех дали да пусна историята, но реших, че ако не опитам няма да разбера дали си заслужава да я продължа.
Моля за искрено то Ви мнение и предварително се извинявам за правописни или пунктуационни грешки, които може да съм допуснала при писането. 😄
YOU ARE READING
Glowing in the dark
FanfictionКатрин Монгомъри, сякаш имаше две лица.Понякога беше като светлина, а понякога беше като мрак.Луташе се между двете когато беше до него, защото той я предизвикваше да намира неща във себе си, които никога не е мислела, че притежава. Седемнадесет год...