[Ereri Yaoi] mating time/Време за чифтосване

Chapter 1

*Ерен*

Лежах на леглото в подземията.
Беше ми доста скучно.
Нямаше какво да правя, а капитана не беше тук, а само той можеше да ме пуска.
Поне до месец вече ще си имам собствена стая и не мога да повярвам, че още ме мислят за чудовище.
Скукаааа, кога ще дойде да ме освободи.
Тук е и студено, а не ми харесват тези вериги по ръцете ми.
Чудовище ли съм наистина?
Скоро чух някакви стъпки.
Еврика дойде ли?
Леко погледнах през решетките
и направо се вцепених.
Капитана дойде и целия беше мокър.

-Какво...е станало?

Попитах и гледах да не се смея.
Това което ми трябва е да ме ритне в главата.
И без това може да ме убие доста лесно, нали сто пъти го каза и почти го направя в съда!

-Добре, че се сдържаш да не се смееш иначе щях да те убия...Приятелката ти нарочно сипа вода върху мен.

-Но...ние сме роднини...и защо да го прави?

-Защо ли? Цупи се, че си тук, а не при нея.

-Ясно...

Микаса...Това не помага. Ама изобщо.

-Хайде и нито дума за това.

Взе ключа и ми отвори, като отиде при мен и седна на леглото, като ми махна оковите.
Бях запленен.
Блузата се бе залепила за тялото му.
Не знаех, че има плочки.
Щях да се изчервя, но гледах да не се издавам иначе щеше да е лошо лошо.

-Езика ли си глътна? Питах те нещо!

-А...извинете извинете не ви чух.

-Ще излизаш ли най накрая или ще те заключа отново тук?

-Не не излизам.

Станах и заедно с капитан Ливай излязохме и той отиде да се преоблече.
Нещо странно се случва с мен.
Когато бяхме в гората бях запленен от движенията му.
Как се извива, как скача и всичко прави така красиво и сякаш всичко е на забавен кадър. Можех да видя всичко. Като акробат е. Сигурно от тези години с битка с титаните е станал толкова добър, че няма на къде. Не можех да отделя очи, но трябваше иначе щеше да стане лошо за мен тъй като ще ме вземе за первазник или нещо от този сорт.

-След два дни имаме мисия.

-Мисия?

-Да...Така че се подготви.

Ама той хич не е внимателен покрай мен. Трябваше ли точно пред мен да вземе и да си смени блузата? Накрая ще направя нещо което не искам. Леко погледнах през прозореца. Харесват ми сутрешните лъчи. Тогава видях обаче и два коня...които се...чифтосват. Ще ми стане зле.

-Не ми казвай, че за първи път виждаш нещо такова?

Беше ме погледнал, а аз притеснено му отговорих...

-Може да се каже.

-Не гледай на това дълго време, не е чак толкова важно. Животните постоянно го правят дори без причина...-Облече се и ме подмина -Тово е нормално за всички.

За всички ли?
Защо го казва?
Намек ли е или нещо? Аз май наистина съм первазник?
А защо ли го каза, вярно, че не съм виждал, то няма как заради стените и не съм виждал животните, но щом го каза с това ,,всички" то е ясно и че при хора е възможно. Съдба какво ми готвиш?
Леко с края на окото си погледнах как капитана излиза, наистина вече нещо се задава...

--------------------------------------------------
Внимавайте ще има доста доста Ерери книги докато не пуснат 3 сезон 😈👿