Ще те чакам

Здравей!

Сутрин рано някъде към 6:30 часа. Есенен вятър люшкаше клоните до прозореца на Бела. Тя се събуди, изкъпа се, оправи си косата и се облече за училище. Телефонна и звънна. Беше Ема.

- Хей добро утро

- Добро утро Ема

- Ще се чакаме в училище. Имам да ти разказвам много Бела

- Ок сега тръгвам. До после...каза Бела и продължи да оправя косата си.

След дълго пътуване с автобуса Бела пристигна в училище.

- Хей Бела

- Хей Ема е какво щеше да ми казваш

- А да исках да ти кажа, че срещнах едно много готино момче на име Остин

- Остин Даниелс? Най-добрият приятел на Сам?

- Да, какво толкова...каза тя леко учудена

- Ами Самуел Кълън е най-готиното момче в училище. А ти си гадже с най-добрият му приятел.

- Е и? Да, но защо ти не си станеш гадже със Сам.

- Ти добре ли си? С най-готиното момче в училище, а виж ме мен.

- Ол не...каза тя разтревожено

- Какво?

- Звярът идва....каза тя с лека усмивка на лицето си.

- За Сара ли говориш?

- Да, но не се обръщай тя идва...шепнаха те.

- Добре Ема само не я гледай в очите.....каза Бела метафорично

- Вече е късно тя е тук.

- Ооо първокурснички.

- Ооо звярът е извън клетката.....каза Ема със самодоволна усмивка.

- Ах ти малка.....

- Спри се Сара не си интересна

- Ол и защо да слушам теб малката....погледна я Сара със змийски поглед.

- Ол Звънеца би ще се видим после вещице....каза Ема и обърна гръб на Сара

- До после загубенячки

- Тази страшно много ме дразни....каза Ема с язарен поглед

- Успокой се Ема...

Училищните часове свършиха и Бела излезе да се поразходи в парка.

- Хей. Ти не си ли Бела Лишет?

- Да, да аз съм. Кой пита?.....тя е в гръб, а зад нея стоеше Сам.

- Сам, Самуел Кълън.

- Какво? Кълън?.....учуди се тя и се притесни от присъствието му. Бела беше срамежлива.

- Да аз съм Сам Кълън. Защо? Да не съм...

- Не, не си страшен. Просто говориш с мен, а ти си най-.......

- Готиният в училище...да знам....усмихна се Сам

- А защо говориш с мен?

- А защо не?

- Аз те попитах първа.

- Ами незнам. Всъщност разбрах, че твоята приятелка Ема е гадже с моят приятел Остин.

- А да знам го.

- Ами ти имаш ли си гадже?......каза той очаквайки нетърпеливо отговора на Бела

- Не, не нямам. Ами ти?

- И аз

И тогава крадец се доближава и взима чантата ѝ. Сам тръгва след него, но го ранява с нож по ръката и Сам пада на земята.

- Ол не Сам, Сам отвори очи. Сам..... извика тя уплашено и плачейки.
Сам не искам заради мен да те загубя. Имам чувства към теб.

- Аз....аз също....каза той, но стискаше зъби защото го болеше ръката от към рамото.

- Самуел уплаши ме тъпанар такъв....извика тя ядосано

- Хей добре съм.....избърса сълзите ѝ и се изправи леко, но болезнено.

- Да те заведем на лекар, бързо.

- Харесвам те казах ли ти го.

- Да каза ми го......след петнайсет минути те стигнаха до болницата.

- Той добре ли е докторе. Ще се оправи, нали.

- Разбира се, но има скъсана връзка, но не е опасно. Не трябва да се натоварва.

- А кога може да се пребере.... попита го тя очаквайки нетърпеливо отговора на доктор Робъртс.

- Вижте госпожице днес ще остане за наблюдение. Утре ще го изпишем. Сега трябва да тръгвам.

- Къде е? Къде е той?...развика се човека

- Чакай. Кой си ти?

- Къде е Самуел Кълън?

- Кой си ти попитах първо?...попита го леко разгневена.

- Аз съм Джейкъб Кълън брат на Самуел Кълън. Разбрах, че са го ранили и дойдох с първият самолет за Флорида.

- Т..т..ти си му брат?.... учудена от случващото се заекваше.

- Да, а ти коя си?

- Аз....аз съм неговата приятелка.

- Под приятелка имаш предвид гадже или....

- Не, не съм му гадже, просто приятели.