Чувствата падат надолу, за да се издигнат по - високо...

1 глава

Запознаване

Здравейте. Аз съм Мери Джейн... Родена съм на 20 септември 1999 година във Варна. Живота е несправедлив по отношение към някой хора. Не сте ли съгласни ?!  Ами ако не сте сега ще се убедите. Ще ви разкажа какво се случва толкова в живота ми, че мисля така.

11 март 2013 година

Бях на 13 и си мислех, че знам всичко за живота и съм достатъчно голяма за да имам гадже... Влюбих се, но даже не разбирах какво трябва да правя за да съм добро гадже и някакви такива.
    Началото на лятото се събирахме на едно място, където се запознах с него. Казваше се Петър. Запознахме се, говорихме си, излизахме понякога само двамата... и тогава разбрах, че той ме харесва, но аз му казах че не го харесвам, защото ме беше страх. След няколко дена той ме хвана за ръката ми и ме заведе в един гараж... нямаше никой и точно тогава той каза:
- Мери. Знам че ме харесваш и аз много те харесвам. Защо просто да не станем гаджета??
- Ами добре съгласна съм! - щастливо му отговорих аз.
Прегърнахме се, излязохме от гаража и отидохме при другите.
    Ходихме почти 2 месеца и той не спря да говори колко ме обича, че ще направи всичко за да сме заедно и всички глупости които 13 годишните говорят, когато си мислят, че са влюбени.
      Накрая спря да излиза с мен, защото имаше състезание и се готвеше. Разбрах че е излизал с най - добрата ми приятелка и й е казал:
- Сияна ще зарежа Мери заради теб. Само ми кажи дали ти също искаш да тръгнем.
- Не! Как може да постъпваш така с нея? - отговорила му тя и си тръгнала.
   На следващия ден разбрах какво е станало. Отидох на онова място, за да говоря с него и ми казаха, че е  зад гаража. Отидох там и какво да видя... Той се целува с уж най - добрата ми приятелка вече 5 минути с език и й казал, че я обичал. Тогава целия ми свят се преобърна... Не спрях да мисля за него. Не спрях да рева за него, но никой не го интересуваше. Бях сама и нямах никой до мен за да ми помогне.
          Един ден той ми написа, че не съм му безразлична, но не разбрах как по точно. Като приятел или като гадже?!
          Бяхме  в един клас. Бяхме добри приятели. Бяхме всичко, но така и не го простих за стореното...
  До 15 годишна възраст нямах гадже и вече не можах да повярвам на никое момче истинско... 

  
Надявам се да ви е харесала първата глава. Ако да ми пишете в коментарите, за да знам да пиша ли още. Много съжелявам за правописните грешки❤