Чувствата падат надолу, за да се издигнат по - високо...

2 глава

1 ноември 2017 година (Сряда)

Днес е ваканция и съм щастлива, че не ходих на училище. Станах в 7:30 без аларма. Седнах пред голямото ми огледало за грим и почнах да се оправям. Свърших в 8:15. Обичам да се гримирам и да експеремитрирам, особено ако съм на училище. Дразня учителите и... Да та ло къде стигнах... а да разказвах за грима ми. Ами оправих си веждите, сложих си очната линия, червило, спирала, контур, коректор и фон дьо тен. изправих си косата и изглеждах ето така:

Облякох се ето така:

Слязох долу по стълбите, за да закуся и майка ми ми каза:
- Още не мога да свикна, че си вече на 18 и се обличаш така. Гримираш се... Имам чувството, че още вчера си игреше в пясъчника, облечена с детско костюмче и ядеш пюре.
- Ох мамо... Та има ли нещо за закуска? - попитах аз.
- Не успях да сготвя нищо, защото бързам. Вземи си нещо от хладилника или си направи салат. Тръгвам на работа. Чао миличка обичам те! - отвърна тя на въпроса ми, излезе от къщата ни, седна в БМВ-то ни и замина.

Както винаги си направих шейк от банани, йогурт и ягоди. Изпих го, но се чувствах много гладна. Отворих хлдилника и си взех краставица, домат, зелена салата, лук, репичка и спанак. Знам звучи много страно, но не искам да съм най - дебелата от класа. Та да спазват диета...
Не ям сладко и не пия сладки сокчета с оцветители. Така да продължим. Ще си кажете защо когато е ваканция не си лежа в леглото, защото след малко ще излизам с най - добрата ми приятелка. Казва се Анастасия. Руса е с дълга коса. Един ден се уговорихме да сме накъдрени и двете на училище и се снимахме. Това е тя:

Облича се много яко. Обичам стила й. Не обича да се гримира и има брат. Казва се Дилън. Те са близнаци, но изобщо не си приличат. Това е една от любимите му снимки:

Той ми е като брат. Обичам ги и двамата. Днес трябва да излезем в 12:30. На Анастасия й трябвали нови обувки и ще ходим в мола. Искам и аз да си взема нещо. Мама ми остави 120 лева. Надявам се да ми стигнат.

22:47 вечерта 1 ноември (сряда)
Пак съм аз! Тъкмо се върнах. Анастасия и Дилън ме изпратиха до нас, а аз им извиках такси. Изчаках заедно с тях. Те се качиха в колата, а аз влязох вътре и си пробвах новите обувки. Изглеждат ето така:

Останаха ми още 40 лева и на тях ще си поръчам храна. Мама ше се върне чак в петък вечерта, защото работи. Баща ми ни изостави още като бях на 5. Мама трябва да изкарва всичките си пари сама, а аз трябва да уча много за да получавам стипендии и да помагам на мама. Та не е това важното.
Утре Анастасия, Дилън и най - добрия приятел на Дилън ще дойдат да спът у нас. Не искат да ме оставят сама и винаги когато мама заминава идва или Анастасия или идват двамата с брат й. Преди около седмица ме запознаха с най - добрия приятел на Дилън и аз го извиках. Дано да е забавно...

Сладурчета дано вие харесало. Обичам да пиша и имам още много идеи. Извинявайте за правописните грешки ❤ и до скоро❤