Звездите вече си бяха намерили мястото на небето. Ноща беше приятно хладна. Подухваше лек ветрец, който караше падналите листа да шумолят и да се мяткат насам-натам. Уличните лампи осветяваха една част от тъмните улици. Светофарите вече бяха превключили на нощният си режим. Почти не се намираха хора по пътищата в този късен час. С изключение на Youngjae и Jaebum. Двамата стояха на една полянка в парка, разпънали малката си палатка и опънали чаршафче, на което да лежат. Двамата ли лежаха кротко и гледаха звиздите. Тишината ги беше завладяла.
- Понякога си мисля - последва кратка палза - Защо избра точно мен. Защо избра точно момчето, което не общуваше с никой. Момчето, което мразеше всички и те обиждаше
- Открих нещо в теб. Нещо различно - след казаните думи нямаше как да не се намърда една широка усмивка на лицето на Youngjae изпълнена с толкова емоция и спомени. Мдаа сега се чудите как може една усмивка да покаже емоция и спомени, но е напълно възможно особено ако видите Youngjae, когато се сеща за спомените си с JaeBum.
