01

1K 98 4
                                    

Навън валеше силно. Целият ден не беше спряло. Облаците бяха покрили небето от всеки ъгъл.

В една къща във всекидневната си седеше момче.

Ръцете му държаха снимка. Снимката я беше заснел той, преди години.

Въпросното изображение бе на момче. Кафява коса, тъмни очи и прекрасна усмивка.

По стъклото на рамката паднаха капки вода. Тази вода не беше обикновена.

Това бяха горчивите сълзи на Чон Чонгкук.

Преди по - малко от час той се беше върнал от погребението на момчето на снимката в ръцете му.

Това беше неговият любим - Ким Техьонг.

Плач се разнесе из стаята. Чернокосото момче плачеше с цяло гърло.

Гърдите го боляха твърде много. Сърцето му сякаш щеше да спре да функционира, заради тази така ужасна болка.

Сълзите му не спираха. Тялото му се свлече от дивана и падна на студения под.

Притисна силно снимката до сърцето си.

- Защо? - извика все още ридаейки той. - По дяволите! Защо се държах така? Защо те наранявах така? Защо те карах да плачеш? Не бях до теб, когато най - много ти трябвах. Как можах да си помисля, че съм спрял да те обичам? - за момент спря. Изправи се в седнало положение. Облегна гърба си на дивана и леко погали стъклото на рамката, пазещо снимката. - Но вече е късно. Ти не си до мен. Загубих те. И никога няма да мога да си те върна...

I just wanted to hear the words "I love you" [k.th+j.jk] [✔️]Where stories live. Discover now