Скучен и обикновен ден. Спи ми се. Искам у нас. И кафе. Задължително с мляко. Много мляко. И много захар. Искам леглото си. Възглавницата и завивката. Клепачите ми се затварят. Май ще пропусна кафето. Едвам провлачвам краката си. Само едни никакви шейсет минути и съм у нас.
Чакай! Какво е това? Вероятно халюцинирам. Не е възможно. Ти си мъртъв. Изчезна. Преди месеци. Умря. Какво си ти?
Пред мен стои спомен. Усмихва се. Както преди. С блясък в очите. Блясък, който бях забравила. Той ми се усмихва, а аз стоя. Не мърдам. Просто гледам. Взирам се. Взирам се в усмивката на мъртъв спомен. Усмихвам ли се? Не знам. Просто гледам. Не чувствам. Не усещам. Нищо. Просто гледам. Споменът е още тук. И аз все така не мърдам. Просто гледам. Времето минава. Секунди. Минути. Часове. Взирам се в усмивката на мъртъв спомен. Без да мърдам. Просто гледам. Не осъзнавам нищо. Защо ми се усмихваш? Защо се появи отново? Сега, когато почти те бях забравила. Сега, когато почти те бях преодоляла. Защо стоиш пред мен и се усмихваш? Отговори ми! Мисля. Но нищо не казвам. Мълча. Не мърдам. Не дишам. Просто гледам. Взирам се в усмивката на мъртъв спомен.
Ето я! Като че ли ъгълчето на устата ми се изкривява нагоре. Не разбрах. Случи ли се? За миг почти отвърнах на мъртвата усмивка.
Няма го.
Изчезна. За втори път остана само спомен. Мъртъв спомен.
Продължавам да провлачвам краката си. Не часове. Нито минути. Мъртвият спомен ме навести за точно половин секунда. Бе пред мен за половин секунда. И ПУК! Изчезна. Отново.
Вече чувствам. Усещам. Дишам. Нещо се надига. В стомахът ми не пърхат пеперуди. Разярени оси са. Гняв. Тъга. Празнота. Обърквам се. Една сълза. Две сълзи. Три сълзи. Като киселина парят и разяждат очите ми. Отново не дишам. Не мога. Бясна съм. Тъжна съм. Искам да крещя. Искам да плача. Искам да изчезна. Като мъртъв спомен.
Продължавам. Влача краката си. Лицето ми пари. Мисля за спомена.
Спирам. Вдишвам. Издишвам. Затварям очи. А там в тъмнината усмивката на мъртъв спомен. Отново е пред мен. Заключена в съзнанието ми. Затворила очи, взирам се в усмивката на мъртъв спомен.
