Kpop Smuts

VKook

Поръчка от MishiAnime❤

Джънгкук бе чистач в една от многото гимназии в Сеул. Както всяка сутрин задължение му беше да почисти стаите,преди учениците да влязат и да започнат да учат.

И така, с усмивка на лице и стирка в ръка, той започна внимателно и сръчно да чисти всяко едно кътче от всяка една от стаите.

Стигна до стаята по Биология. Мразеше тази стая. В нея се намираше човека,който беше в главата му -
.
.
.
.
.
.
.

.
.
.
.
.
.
.
.
Ким Техьонг.

Внимателно започна да я чисти, но от някъде чу познат глас: "Пак задължението ли, Куки?"

Това едва не го препъна и Куки едва не заби нос във вече не чак толкова чистата вода в кофата.

Обърна се и видя него. Онова момче, което го караше да диша учестено: "Господин Ким...съжелявам..а-аз не видях,че сте..тук..да..да изляза ли?"

Техюнг го погледна с лешниковите си очи и обходи всеки инч от тялото му.

"Не излизай! Така де...без да исках разлях спирт. Би ли го изчистил?" Те показа локвата до бюрото и Джънгкук пъргаво се наведе да я забърше, с което позволи на Техюнг да огледа задника му.

Учителят не се стърпя, приближи се до наведения чистач и започна да търка пакета си в панталона на Куки, който леко изстена.

"Господин Ким, как.."
"Наричай ме Дадди, сладкишче.

Тогава Джънгкук се обърна, с което провокира объркан Те и седна на бюрото.
Придърпа Те, обвивайки си краката около задника му, а по-големия това и чакаше.
Жадно разби устните си в неговите, от което малкия леко простенваше.

- Явно си нетърпелив, а бейби бой?

- К-как мис-слиш, дадди..?

- Еми не знам. Ти ще ми кажеш, иначе няма да има изненада..😆 (боже какво пиша)

- Ще спреш ли да ми задаваш въпроси, за да продължим?

- С какво, м?

- Неудобно ми е да го кажа..

-Щом ти е неудобно да го кажеш, защо да го правим? -Техюнг провокираше по-малкия.

-Ъхгг...дадди, не издържам. Изчукай ме.

- Първо ми обясни защо да го правя.