Щом се доближи беше малко ядосана затова пуснах якето. Каза ни да излезнем защото ако не го направим ще извика полиция. Щом я чух взех си падналата чанта и се запътих на някаде. След няколко минути се обърнах назад и се стреснах защото беше онова момче. Казах си „ Пак ли тоя ”. Малко ми избиха нервичките но се успокоих . Защо трябваше да се ядосвам за едно глупаво яке ли ?
Казах му:
—Какво пак изкаш !-малко му се стреснах колкото не ми се искаше.
—Съжалявам.-каза миличко но с онази кифленска усмивка. На мен все пак ми стана гадно.
—Няма проблем!-му казах, след това на тръгване го чух дме пита за......
…°…°…°…°…°…°…°…°…°…°
Какво ли ще и каже ще разберете в следващата глава.
YOU ARE READING
Сама? Не точно
Teen FictionПриятели, който всъщност са до време. Пари, с който можеш да си купиш всичко,само не и щастие. Познато ли ви е? Ако не, попитайте Ерика Димитрова. Тя просто иска приятели с който да споделя свойте чуства и изживяваня, но няма с кой. Какво ще направи...
