Ето 1-ва част. От утре очаквайте 2-та и 3-та. Ако искате ми пишете да ги кача. Пишете дали ви е допаднало как започва и дали искате да видите останалите части ;)
Беше 13:59 часа и ние стигнахме до една много, ама много, странна планина. Тя беше отвесна нагоре. Беше като стена. Рокси започна да търси проход през нея. Не търси дълго и намери пещера, която на пръв поглед минаваше под планината. Влязохме вътре и продължихме навътре да влизаме. Тогава Рокси видя светлина и се затича, а по нея и ние. Това беше изход. Излязохме и видяхме гъста гора и надалече се извисяваха някакви руини. Гората беше толко гъста, че нямаше сняг. Навлязохме навътре. Запътихме се към руините. В гората беше топло и приятно. Тогава Рокси се спря и започна да ръмжи. Ние застанахме до нея и гледахме към посоката към, която тя гледаше. Не след дълго се появиха 3 елена. Те най-спокойно си пасяха, но изведнъж се появи над тях на една скала един 3-пъти по-голям сиоет на елен. Беше страшничко, защото той гледаше право към нас. Беше много по-голям и скалата го правеше великан. Ама сравнение с днешните елени, той си беше.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Изведнъж елените тръгнаха към нас. Само голямият не. Ние тръгнахме да бягаме в храсталаците, където елените не можеха да дойдат. Започна да се стъмва и ние се остановихме в една дупка. Затрупахме се с листа и клони. Да не ни видят някои хищници. Легнахме да спим, а на сутринта щяхме да продължим към руините. Сутринта станах и направих сандвич за Рокси и Нели и за мен разбирасе. Те се сабудиха и си ги изядоха. Излязохме от дупката и тръгнахме. Бяхме свежи и отпочинали. Тръгнахме. Варвяхме и намерихме път, който можеше да води до руините. Тръгнахме по него.
