Може би беше любов..или просто прителство..
Слизах по стълбите. Видях я и се учудих защо си е взела нещата заедно с Киро и Ани.
-Къде отивате?
Мира отговори:
-Тръгваме си!
-Нееее. Това не е честно!!!!
-Е сори.
-Ще видиш ти едно сори.
- И аз те обичам.
-Знам.
-Дай гуш обаче!
-Добре де!
-Толкова си удобна!!! Ще заспя след малко.
Мира откопча жилетката си и се гушнах в нея.
-ОЙЙЙЙЙЙ!!!
-Какво?
-Сладко ми стана.
-Захарен памук такъв😂😂❤❤
Целуна я по челото и ѝ пожела Весела Коледа.
Момичето ѝ махна и ѝ пожела на нея Весела Коледа също.
Тя се качи по стълбите към следващият ужасен за мен час.
