My bad korean teacher

#17

*една година по късно*

-Бейб,има писмо за теб!-провикна се Чим

-Идвам де!-провикна се Юнги от горния етаж

След 5 минутно влачене по стъпалата,по-голямото момче взе средно големия плик и седна на стола до масата в кухнята.

Бавно отвори плика и извади листът хартия.

Здравей Юнги,аз съм,Ким.Канех се да дойда до офиса ти да те видя,но разбрах,че си се преместил и вече не свириш,Натажих се.След всичко което се случи поне се надявах да продължиш да твориш,но сега това не е важно.Искам да знаеш,че вината не е твоя за това което стори,ти нямаш вина,живота те беше настроил така.Разбрах,че си с Джимин,радвам се че си щастлив,аз също съм,за разлика от теб аз продължих да творя с пианото и нещата се развиват добре.Пиша това,за да ти благодаря,че ме направи по силна,след случката.......разбрах,че не трябва да пропилявам дните си,най-много съм щастлива от факта,че се промени.След всичко мога да кажа,че те обичам и ти желая всичко най-хубаво!

-Ю-юнги,скъпи,защо плачеш?-притеснен Чим се приближи и хвана ръката на гаджето си

-К-ким.К-ким,писмото е от нея!-каза радостно

-Онази Ким?

-Да.Аз,аз мислех,че след всичко,което и причиних,тя ме мрази,но не!

-Оо скъпи,не плачи,всичко е на ред!-Чим го прегърна и целуна по челото