Texting with Daddy

#10

Г. т Таехьонг

От няколко дена не знаех какво да правя. С Джимин решихме ,че ще е най-добре да се разделим за известно време.  Не знаех дали го обичам.

С Юнги не си бяхме писали от както се скарахме. Видях снимката му с Джаксън. Марк много се разстрои понеже много го харесваше. С него се разбрахме днес да излезем и да пийнем в бара на центъра.

Вече беше към шест часа,а Марк щеше да дойде в седем.  Взех си един душ набързо.  Изсуших косата си.Отидох до гардероба и грабнах черни тесни дънки и една бяла риза.

Получих съобщение от Марк да слизам.  Кога мина един час? Обух черните си Vans и излязох от апартамента. Изтичах до колата и се качих в нея,  поздравявайки Марк. 

През целия път не си казахме нищо.  Сигурно защото и двамата бяхме потънали в мислите си.  Честно казано не знам какво изпитвам към Юнги.  Не мисля че станахме кой знае колко близки.

Все пак си писахме няколко пъти. Не исках да му казвам да се маха от живота ми,но просто бях ядосан. Искам да продължим да си пишем,  но след като стана всичкото това едва ли той ще иска.  Все пак си има Джаксън.

Марк паркира колата близо до клуба. Слязохме от колата и се спогледахме.  И двамата не бяхме сигурни.  Тръгнахме към входа на заведението.  Имаше опашка и се наложи да чакаме.

След половин час ми писна от чакане и задърпах Марк към входа.  Там стоеше двуметров мъж.  Той поиска личните ни карти и ние му ги дадохме.  Мъжа огледа обстойно документите и ни ги върна. 

Пусна ни да влезем и без да чакаме тръгнахме по дългия коридор. Музиката кънтеше и навсякъде имаше пияни хора.

-Ви не съм сигурен... Хайде да си ходим.-Марк започна да ми се моли.
-Виж не дойдох до тук за да си тръгна без да съм се позабавлявал.
Искам поне едно питие да изпия.
-Имам лошо предчувствие.
-Спри се Марк.  Поне един път се позабавлявай.
-Добре.

Марк се съгласи и отворихме вратата. Навсякъде имаше пияни хора,които танцуваха в ритъма на музиката.  Видях бара и посочих на Марк. С него отидохме до там като от време на време се блъскахме в хората.

Седнахме на столовете и започнахме да си говорим за разни скучни теми. Гласа на бармана ни разсея и се обърнахме към него.  Щом го видях замръзнах на място.  Това беше Джаксън.

-Здравейте момчета какво искате за пиене?

Марк стана от стола и тръгна към изхода на заведението.  Без да казвам нищо го последвах,но тогава се блъснах в някой толкова силно,че паднах на земята. Човека ми подаде ръка,за да стана.

Когато станах погледнах мъжа.  В първия момент не можах да повярвам,че това бе Юнги.

-Не мислех че първата ни среща ще започне така..-каза той и ми се усмихна.

┌───────          ⋆⋅☆⋅⋆         ───────┐

Не мисля че се получи добре 😅 Но за пръв път пиша такава история тъй,че ме извинете и за правописни грешки❤

└───────          ⋆⋅☆⋅⋆         ───────┘